Доброто значение

лекция пред общия окултен клас

ДОБРОТО ЗНАЧЕНИЕ

Размишление

Ще прочета 119-ти Псалом, буква „К“, „Коф“.

Сега, като чета този Псалом, разбират ли го всички? Ако онзи, който е писал Псалома, е между вас, ще го разбере ли? И той, като вас, ще слуша и ще си каже: „Какво ли е искал да изнесе Псалмопевецът с този Псалом? “ Значи Псалмопевецът е писал нещо, от което се ползват повече другите, отколкото той сам. И портокалът, и лимонът, и ябълката са изработили онова, което са искали и разбирали, но други се ползват от тяхната работа, а не те сами. Следователно, когато човек се стреми да направи нещо, както той разбира, в края на краищата други ще се ползват от неговата работа, а не той сам. Някой иска да постигне нещо велико, да стане богат, учен, силен. Той прави ред усилия, за да постигне това, което желае, но в края на краищата други се ползват от неговото постижение. Те изяждат постижението му, както ядат плода на някое дърво. Дървото само ли яде плодовете си? Тъй щото, искате ли да придобиете нещо, ползвайте се от това, което е неразбрано за вас, а разбрано за другите; ползвайте се от това, което е лошо за вас, а добро за другите.

Съвременният човек си служи с две мерки в живота: едната мярка прилага към себе си, а другата – към окръжаващите. Според първата мярка едни неща са добри, а според другата – не са добри. С други думи казано: Това, което е добро за даден човек, за друг не е добро. Или: Ако нещо е добро за човека, не е добро за животните. Например, за някой човек е добре да заколи една кокошка, да я очисти, да я опече и да седне около някой студен планински извор, да си хапне и пийне. Обаче за кокошката това не е добре. Понякога ученият казва, че молитвата не е за него. Само децата, само простите хора трябва да се молят. Не се минава много време, работата се обръща другояче. Ученият, който не признавал молитвата, започва да се моли. Защо се моли? Защото се е намерил в трудно, безизходно положение. Той се моли на всички, които го ограничават и измъчват. Като види, че те не влизат в положението му, най-после той се обръща към Бога. Щом Бог го освободи от трудното положение, той изменя вече мнението си за молитвата. Има думи, съдържанието на които за едни хора е обидно, а за други не е обидно. Ония, които се обиждат от някои думи, не ги забравят през целия си живот.

Всяка дума крие в себе си известна сила, с която човек трябва да се справя. Ако силата, която се крие в някоя дума, е отрицателна, човек трябва да знае как да я превърне. Изкуство е, човек да знае как да превръща отрицателните енергии в положителни. Като ученици, вие трябва да различавате силите, които са скрити в думите. Има думи, които привидно са приятни, сладки като захарта, но вземете ли ги вътрешно, ако не причиняват вреда, поне полза не принасят. Например, външно захарта е приятна, на вкус сладка, но според някои учени, вътрешно взета, тя не храни човека. Значи захарта крие в себе си някаква лъжа. Има постъпки, съдържанието на които е подобно на това в захарта. Отивате някъде на гости, дето ви приемат любезно, с разположение. Обаче едва мръднете крак да си отидете, веднага чувате зад вас да се говори: „Защо дойде този човек да ми отнеме толкова време? Съжалявам за изгубеното време. Дано втори път не ми дойде“. Искрен прием ли е този? Вие не можете да му кажете истината в очите, да знае, че сте заети, да не отнема времето ви. Понеже не можете да кажете истината в очите му, вие я казвате зад гърба му. Това не е морал. Лошият човек е смел, всякога може да каже истината в очите на човека.

Значи, когато казва истината, човек става лош. Когато обикаля истината, той е добър. Като отидете някъде на гости и ви почерпят с кафе и сладко, вие сте доволни, казвате, че тия хора са добри. Почерпването още не е израз на доброта. Това представя външно отношение, което може да има съдържание, а може да бъде и без съдържание. Това още не представя истинско гостуване. Да отидеш някъде на гости, това значи да стане правилна обмяна. Да отиде човек на църква, това значи между свещеника и него да е станала правилна обмяна. Да отиде ученикът на училище, и това означава правилна обмяна между учителите и него. Стане ли тази обмяна правилно, през целия си живот човек остава ученик. Дето не става правилна обмяна, там няма живот, няма движение, няма мисъл, няма никакви чувства. Опита ли се човек да задържи живота, мисълта и чувствата за себе си изключително, той се намира в дисонанса на живота. Този дисонанс показва, че обмяната не е станала правилно, течението на силите е подпушено някъде.

За да дойде до прави разбирания, до права мисъл, човек трябва да бъде абсолютно здрав, да не стават в него никакви подпушвания. При това положение той ще разбира правилно Любовта и нейните прояви. Той ще разбира живота във всичките му прояви, външни и вътрешни. Не е ли здрав, човек ще мисли криво. Какво са доброто и злото, в техния дълбок смисъл, той няма да разбира. Какво представя Любовта, също няма да разбира. Той ще живее, както му попадне, и ще казва, че всичко е позволено, че човек е свободен да върши, каквото намира за добре.

Какво разбираме под думата „позволени неща“? Позволени неща са относителните. Значи това, което е позволено за здравия, не е позволено за болния; това, което е позволено за болния, не е позволено за здравия. Следователно, ако някои блага се отказват на човека, това показва, че те не са за него. Ако той не разбира някои неща и не му дават възможност да ги разбере, това показва, че умът му е слаб, не са за него. Ако някои постъпки се забраняват на човека, това показва, че той няма морален устой. Ако забраняват на някого известна храна, това показва, че той е болен: стомахът му не може да асимилира тази храна. Щом оздравее, той може да яде от забранената храна. Ако днес не може да се говори на хората за онзи свят, това показва, че те не са готови да го разберат. Каквото да им се говори, те ще си го представят като живота на земята. Те не могат да имат друга представа. Ето защо, не е позволено да се говори за духовния свят на хора, които не са готови да го разберат. Влезе ли някой неподготвен в духовния свят, никой няма да му обърне внимание. Влезе ли някой готов да разбира духовния свят, всички ще станат прави, ще го посрещнат с голямо уважение.

Същият закон действа и в света. Когато престъпникът се явява пред съдията, последният седи на стола си спокойно, няма намерение да му става на крака. Защо? Защото престъпникът носи нещо лошо в себе си. Той е изопачил характера си толкова много, че е изгубил човешкото си достойнство. Влезе ли при съдията човек, в жилите на когото тече царска кръв, съдията веднага става на крака, предлага му стол и любезно се разговаря с него. Каквито са отношенията на хората към нас, такива ще бъдат и отношенията на Бога, на всички разумни същества. Ако характерът ни е подобен на този на престъпника, никой няма да ни обърне внимание. Ако в жилите ни тече царска кръв, всички разумни същества ще ни приемат с радост, ще ни укажат своето внимание.

Сега, като ученици, от вас се изисква чист живот, да облагородите кръвта си, да станете царе, господари на себе си. Това значи всеки ден да се влива в човека Божествена енергия. Дойде ли до това положение, човек започва да разбира добре нещата и е готов вече на всички жертви, които животът изисква от него. Без жертви животът не може да се прояви.

Следователно, не живее ли според законите на разумната природа, човек е осъден на катастрофи. Вследствие на това някои от пластовете на неговата земя ще се разместят, теченията на водите му ще се оттеглят и той ще бъде изложен на големи лишения и страдания. Не върви ли в правия път, човек неизбежно ще бъде изложен на големи промени в съзнанието си. Тия промени пък разклащат изцяло неговите разбирания. Крайно материалистичните разбирания на много от съвременните хора се дължат именно на отклоняването им от правия път. Те са изгубили онова духовно гледане на нещата, поради което свеждат всичко към обикновения земен живот. Не, животът не е само физически, т.е. материален. Животът бива органически и психически. Поради сложността на живота казваме, че да живее човек правилно, разумно, това е велика наука.

Като говорим за добър, за разумен, за възвишен живот, мнозина се отказват от него, считат го невъзможен. Казано е обаче, че невъзможните неща за човека са възможни за Бога. Следователно, даде ли човек ход на Божественото начало в себе си, невъзможните неща за него ще станат възможни. За новия живот невъзможни неща не съществуват. Там всичко е възможно. Защо? Защото човек е проявил всичките си добродетели. Защо страдат хората, защо ги болят зъбите, за това има ред причини. Да изнасяме причините за страданията и нещастията им, това значи да ги освободим от едно зло, а да ги натъкнем на друго. Има смисъл да се казва истината на хората, но само тогава, когато абсолютно ги освобождаваме от злото. Затова е казано, че Истината прави човека свободен. Не е ли готов да чуе тази Истина, по-добре да се отложи този момент. Като живее, като греши и се изправя, човек сам ще дойде до закона за причини и последствия на нещата.

Светът се нуждае от разумни хора. Такива трябва да бъдат учениците на окултната школа. Разумността на човека се изразява в правилното разглеждане на нещата. Като срещне един човек, разумният първо вижда доброто в него. Що се отнася до неговите отрицателни прояви, той гледа на тях като не преходни неща. Благодарение на своята разумност, той се ползва от благата на живота правилно. Разумният разбира законите на живота и ги прилага в отношенията си към хората. Които не разбират законите на живота, те се делят на млади и стари, на учени и прости. Всеки може да бъде млад – от него зависи. Младостта е в съзнанието на човека. Достатъчно е човек да се чувства млад, за да бъде такъв. Щом се чувства млад, той има силата и духа на младия и проявява неговите качества. Едно от качествата на младия е неговата работоспособонст.

Съвременните хора остаряват преждевременно, защото бързат във всичко: в ядене, в движение, в учение. Те искат да успяват бързо: като започнат една работа, скоро да я свършат. Ако не успеят, те се обезсърчават, изгубват разположение за по-нататъшна работа. Те се поддават повече на чувства, отколкото на мисъл. Ако мислеха повече, те нямаше да остаряват толкова скоро, а същевременно щяха да се ползват от красотата, която природата е вложила във всяко нещо. Например, като вземете един плод, не бързайте да го изядете изведнъж, но разгледайте го внимателно. Спрете се върху формата, цвета му и вижте какво ще почувствате. Като го подържите известно време в ръката си, вие ще възприемете ония сили и енергии, които са работили за неговото създаване. След като го изядете, не хвърляйте семките му, но посадете ги. Постъпвате ли по този начин, вие си въздействате върху самовъзпитанието. Всяка форма, създадена от природата, съдържа известни енергии, които човек трябва разумно да използва. Те ще помогнат както за физическото, така и за духовното му развитие.

Изпейте песните: „Зора се светла зазорява“ и „Ще се развеселя“.

Т. м.

Лекция от Учителя, държана на

26 февруари 1930 г., София, Изгрев.