Наближило е Царството Божие

лекция пред общия окултен клас

НАБЛИЖИЛО Е ЦАРСТВОТО БОЖИЕ

Ще прочета част от десета глава от Евангелието на Лука. Ще взема само думите: „Наближило е Царството Божие."

Това е високият идеал, с който Божественият свят може да се открие. Най-красивото, най-възвишеното в света, това е Царството Божие, което човешката душа очаква. Царството Божие е израз на вътрешния живот. Докато Царството Божие не се въдвори, не може да има свобода на Земята. Наука и култура, това са само условия за Царството Божие. И когато Царството Божие се въдвори на Земята в своята пълнота, тогава ние ще очакваме една култура, една наука, едно сближение, едно опознаване, за което съвременните поети, писатели пишат. Опознаването не е единичен акт, както някой казва: да се запознаем. Познаването е един непреривен акт в природата. Да познаваме Бога, за това не се изисква само един момент, за това се изисква цялата вечност, за да може да се познае Бога в Неговата пълнота. И да познаеш един човек, пак се изисква цялата вечност, не мислете, че [е] лесно да познаваш човека.

Та Христос, като ги праща, казва: „Наближило е Царството Божие." Сега съвременният живот, който е живот на действията, на заблужденията, на съвременното забавление, съвременните хора мислят, че всичко е в детинството в тия залъгалки, това което сега имате. Ако това беше един акт на Земята, децата нямаше да остаряват, но понеже те остаряват, показва, че това, което децата интересува в ранната възраст, после те го захвърлят, те захвърлят своите играчки, казват: „Това е празна работа." Значи имат един по-висок идеал. И в съвременните наши възгледи има нещо детинско, това което задоволявало децата в тяхната възраст, после не остава. Това не е само една история, това е само едно твърдение. Хората искат да бъдат млади, но на Земята човек не може да бъде млад, това е едно разбиране. Човек на Земята стар може да бъде, но никога млад. Младостта е нещо преходно. Когато се радваш, ти си млад, щом почнеш да скърбиш, ти си стар човек. И тъй радостта и веселието придружават младостта. Но младостта е качество на Божествения свят. Млад може да бъде само този човек, в който Божествената Любов постоянно пулсира, а онзи човек, в който Божественото не пулсира, той е стар.

Под думата „стар" разбирам хора, които са изгубили смисъла на живота, те казват: „Остаряхме вече, няма какво да работим." За нас в този смисъл няма какво да изучаваме старостта. По тази наука всички сте учени, свършили сте с по два диплома. Няма какво да се спори, да ви разправям за недоволството, по това сте свършили четири факултета. Няма какво да говорим и за подозрението, за вашия критически ум – пет факултета сте свършили. Понеже върху тия работи сте завършили, няма какво да учите, вие сте дошли до крайния предел.

Един американски писател, като отишъл на едно събрание и след като говорил много, попитал един свой приятел: „Кажи ми какво да правя сега? " Той му казал: „Остава само да си идеш дома." Той в събранието, след като свършил речта между всички писатели, поети, художници, пита какво да направи още. Остава ти едно – да се върнеш дома. Та, ако съвременните хора питат: „Какво да правим още? " Остава само едно: да се върнат дома.

Та рекох, ние сме дошли до онзи предел на разбирането на живота, в който се намирал един от знатните мъже на Египет, който минавал своето посвещение при Хермес Трисмегист, като минавал през един голям изпит, прекарали го да премине през пирамидата. Сега няма да ви разправям по-нататък, но след като преминал четири свои изпитания, дошъл до едно място, дето се намирал в един затворен замък и при всичкото свое знание, което имал, не могъл да мине по-нататък, казва: „Излъга ме моя учител, изпрати ме тук да умра, аз виждам нему му трябва моя живот, но аз по-добре ще разбия главата си, отколкото да остана в това подземие и да се откажа от своето учение." И в своето отчаяние, той си блъскал главата във вратата и тя се отворила. Та рекох, докато вие не си блъскате главата на Божествената врата, тази врата няма да се отвори. Това е един психологически момент, когато дойдат най-големите страдания и терзания, човек счита, че нещата са безизходни и непостижими, тогава може да се познае, че има една разумност, която урежда нещата. Непостижимите неща стават постижими, той вижда висшата разумност. Защото, ако в живота нямаше тази разумност, никакво постижение не би имало. Защото Божествената разумност от по-висшето слиза към по-нисшето и се свързва. Има две течения: едно от Божествения свят слиза и прави цял един кръг. Ние се занимаваме с проучване на хората, но когато те се свържат, ще има едно сближение между всички хора, ще има едно сливане между всички. И нуждите, и страданията на всичките хора ще бъдат задоволени и техните копнежи постоянно ще се реализират.

Сега не се стремете да реализирате всичко. Хубостта на живота седи в даден случай в малкото, което човек може да реализира. Вземете за пример тази цялата местност, тя е една книга написана. Аз, като гледам на планините тук, за мене планините имат съвсем друг смисъл. Друг човек, ако мине, той ще види съвсем друго. Аз, като гледам канарите и на тях е написано всичко, което е било. В тези канари са живели същества преди милиони и милиарди години със свои идеи и разбирания и всичките им планове са написани там, който разбира. Така е за ученика, за посветения. За невежия, той изучава само кориците на книгите. Обикновеният учен човек изучава как е написана книгата, а посветеният човек учи съдържанието на тази книга.

Когато ние започнем да изучаваме вътрешния смисъл на хората, друго ще разбираме. Много пъти вие казвате: „Аз обичам някого." Като кажете: аз обичам някого, знаете ли какво нещо е обичта? Любовта, това е една велика Божествена книга, то не е само един акт. Ти да любиш, това показва, че ти влизаш във връзка с целия космически свят. И когато двама хора се любят на Земята, цялото небе, и ангелите, и целият Невидим свят знае за това. А тук на Земята, когато се обичат двама, те ще се скрият на тъмно, да не ги знае никой, защо? Понеже този свят е грешен, свят на разбойници, а тези, влюбените хора са намерили едно богатство и се крият никой да не ги знае. Ако хората бяха добри, те преспокойно щяха да излязат свободно, всеки да ги види. Та вие трябва да имате едно ново, едно възвишено понятие за любовта. Да обичаш някого, това е най-хубавото, което човек може да направи. Да мислиш право, това е най-хубавото, което човек може да направи. И да направиш една добра постъпка, това е най-хубавото, което човек може да направи.

Та казва сега Христос: „Наближило е Царството Божие." Значи този велик идеал се явява на Земята. Той е наближил, наближава на Земята и за бъдеще ще дойде, ще бъде постижим. Не само вие сте поканени, но всички разумни души, които са минали преди вас и са работили за това, те идат отвсякъде, и от Земята и отгоре и отдолу и един ден вие ще се озовете между тях. И сега това небе, което мълчи, един ден ще започне и то да говори. Сега Небето говори с дъжд, с град, с гръмотевици, но не разбирате езика му, а един ден всички тия гръмотевици ще се превърнат на една хубава, звучна реч. Вятърът и дъждът, който слиза сега долу, понякой път така прониква земята, че прави порои, но един ден това ще се превърне в едно велико благословение. Всички тия бури и ветрове на земята един ден ще изменят този ход и хората, като приемат техните благословения, ще бъдат блажени. Но докато дойде това време, трябва да стане едно вътрешно променение в съзнанието на хората, а тази промяна така лесно няма да стане.

То като онзи художник, който работи своята картина, постоянно гледа модела си. (''Художникът'') от къде черпи своите модели? Той гледа от канарите, той [гледа] тия канари, рисува със своята четка и пак гледа, постоянно нанася и гледа и тъй откопирва канарата, докато образува цялата картина. Сега всички вие имате един идеал в себе си, който трябва да го въплътите, защото художник е само онзи, който може да въплъти своя идеал на книга, на платно; писател е само онзи, който може да изложи своите идеи на книга, велик, красноречив човек е само онзи, който може да изложи своите идеи навън. Ако той само мисли и не изнесе идеите си, той не е красноречив човек. Аз познавам един млад евангелски проповедник, преди години ми казваше: „Много знание имам от Библията." Обаче, след като започна да говори, в две години изчерпи всичкото си знание и вече не знаеше за какво да говори. Аз наричам „мъртъв живот" живота на щерните, той се изчерпва, а онзи, Божественият живот, е неизчерпаем. Това са живите извори на Живота. Понеже ние влизаме като съграждани на мисълта на по-напредналите наши братя, ние започваме да черпим от тяхната опитност.

Та рекох, животът трябва да се реализира не по един механически начин, не само да казваме: „Аз вярвам в Бога." Може би в миналото е имало нужда от това, имало нужда да вярваш в Бога, тогава имало смисъл да се вярва в Бога. Когато аз съм гладен, аз бих желал да видя твоята вяра, колко ти вярваш в Бога. Като дойда в дома ти, как ще ме приемеш. Ако аз, след като съм гладен, ти ми отвориш Библията, започнеш да четеш как Господ направил света и ме държиш гладен, от това аз нищо няма да се ползвам.

Тогава вие ще замязате на онзи евангелски проповедник, който имал обичай след като проповядвал през седмицата, отивал да намери някой беден, за да го нахрани. Един ден той намерил едно малко дете, завежда го в дома си, като дошъл някой при него, трябвало да чете Отче наш и после да се нахрани. Той казал това на детето, казал: „Аз имам едно правило, да прочетеш Отче наш." И детето казва: „Отче наш, Който си на небесата", детето мълчи. Казва: „Продължавай, защото иначе няма да ядеш." Детето го запитало: „Право ли е, че Бог е наш баща? " –„Тъй е, наш баща е." – „Тогава, ти си мой брат." Едва тогава в главата на този проповедник влиза една нова идея, че не са само икономическите отношения между хората. Тогава се отваря неговото сърце не само да нахрани малкото дете, но и разбира, че други отношения трябва да има.

Докато ти считаш един човек по-ниско от тебе, ти не го обичаш. Ти трябва да го поставиш на същата равнина в душата си, не външно, не да го облечеш или да го направиш княз или цар, но в сърцето си, в душата си да го държиш дето си и ти, дето Бог те е поставил. Та, нашите отношения трябва да бъдат такива не само към хората, но към растенията, към животните, това е мисълта: „Наближило е Царството Божие". Пак ви казвам: сега се изискват хора силни. За нашия век са потребни творци. Едно време имаше нужда от деца, сега има нужда от хора работни, не от хора философи, да питат кой ще уреди Царството Божие. Наближило е Царството Божие, то ще дойде както идат топлите вълни и студените вълни, то иде. Как ще дойде? – Както пролетта или както лятото, или есента, или зимата. Това не е наша работа. Земята, като се върти, то ще дойде. Как ще стане сближението на народите, то не е наша работа, тези народи идат и се сближават, иде времето, Земята се върти. „Ама, много упорити са те." – Бог има начини и за това. Всички тия народи, които са част на цялото, Бог си има една пещ за тях, като ги тури вътре и като ги извади навън, всички тези народи: и германци, и англичани, и французи ще замязат на скъпоценни камъни и Бог ще ги тури на една корона, те ще възприемат тази идея и ще заживеят по новия начин.

Под думата „огън" разбирам, това е Божествената Любов! Докато Божествената Любов не ги озари, всички неща са непостижими, невъзможни, но като влязат в тази пещ хората, те ще разберат. Само Любовта е, която може да осмисли живота. И след това умът има една основа, върху която той гради. А, единствената основа в света, на която можем да градим, това е Божествената Любов. Култура, братство, всичко, каквото може да има, се дължи само на тази велика Божествена Любов.

„Наближило е Царството Божие", всички, които така разбират Царството Божие, не трябва да се смущават. Аз се чудя някой път, хората все за любов говорят, но като видят двама души, че се обичат, те се смущават. Всички говорят, че трябва да бъдем богати, като видят някой богат, казват: „Христос е казал, че богатите няма да влязат в Царството Божие." Богатите, които са крали, няма да влязат в Царството Божие, а които са живели честно, ще влязат. Та, Авраам беше богат, но богатите, които са крали, те са камили, които трябва да разтоварим. И онези богати, които са осиромашали, и като бедни няма да влязат в Царството Божие, докато не забогатеят.

Ако ме слуша един свещеник, той ще каже: „Това право ли е с църквата? " Ако ме слуша един държавник и той ще каже: „Това право ли е с държавата? " Та рекох, какъв авторитет сте вие, с каква мярка трябва да мерим? С вашите работи ли трябва да се нареждат Божиите работи? Когато Бог уреждаше света, вие къде бяхте? Попове нямаше тогава, държавници имаше ли? Вие благодарение на Царството Божие станахте и попове, и свещеници, и държавници. Идат тогава и учените хора и те говорят за философиите. Рекох, когато Бог създаваше света, вие философи и поети, къде бяхте? Вие станахте поети и философи след като се създаде света, къде бяхте по-напред? Вие дойдохте отпосле, а искате да разрешите един въпрос преди вас. Любовта в света не се разрешава с философия. Тя се възприема като един общ принцип, който всички трябва да възприемат. Онзи, който само човърка с любовта, намира нейните постъпки несъобразни, иска да ги коригира, той създава цял ад в себе си. Щом се опиташ да коригираш любовта, ти създаваш ад в себе си. Престани да я коригираш. Усъмниш ли се най-малко, всичките тия дяволи около тебе ще се наредят. Възприеми я и ще дойде Царството Божие. Вие питате, кой създаде дяволите? Вие ги създадохте. Колкото дяволи има на Земята, все хората ги създадоха.

Та наближило е сега Царството Божие. Искам да ви внеса в новата мисъл на приложението. Ние много вярваме, правоверни са всичките хора, но да се приложи сега трябва Любовта. Пък това е едно от най-мъчните изкуства. Да приложиш Любовта в нейната пълнота и красота, това е най-мъчното изкуство. Който го придобие, той ще бъде възнаграден. Той е постигнал най-хубавото изкуство, което душата му може да постигне и за което душата му може да бъде щастлива. Та рекох сега, аз препоръчвам на всинца ви да се опитате да приложите любовта. Аз наричам хора съвършени, да може да се радваш, където и да си. Например като минеш покрай един извор, да се радваш, като гледаш, че тази вода тече и душата ти да трепери, че [водата] тече. Като видиш, че едно дърво напъпило, да се радваш; като видиш, че една птичка хвърчи, пак да се радваш; като видиш и облаците да се движат, пак тебе да ти стане приятно; че едно камъче се търкаля, да се радваш. При всяко едно движение, ти все да се радваш, в това движение да видиш, че има една вътрешна сила, която оживява нещата. Тези, мъртвите предмети, тя постоянно ги оживява.

Сега всичко това наоколо, което виждате, то са все символи. Тези, мъртвите канари, това са мъртвите мисли и чувства, които нямат приложение. Когато нашата мисъл оживее и те ще оживеят, има приложение. Когато нашите чувства оживеят, когато постъпките ни оживеят, всичко ще оживее. Не както сега да се зараждат горчивите чувства, които създават неизброимите страдания, защото Царството Божие има за цел да премахне всичките страдания и да направи всичките хора богати и доволни. Богати в любов, богати в мисъл, богати в свобода. И когато дойдат тези, общите принципи, тогава ние ще разбираме тази природа, която сега е затворена и затова ние сме дошли, ние сме излезли в природата да прочетем тази написана Божия книга. Като се върнем дома си, в този малкия, дребен живот, аз наричам дребен живот, когато човек излезе от дома си и влезе в училището. Нали той там претърпява всичките несгоди в училището, защото той там трябва да учи онзи обширен живот, който отпосле трябва да живее. И понеже пред вас седи един обширен живот и вие трябва да учите. Господ ви е пратил на Земята не само да се разхождате, но и да научите, да свършите онази велика работа, която ви е дадена. Ако не сега, за бъдеще ви предстои това. Ако не тази година, след сто или хиляда години, все има една работа, която трябва да свършите, а ние казваме: Всеки ден си има своя живот.

Сега всички хора трябва да държат идеята: „Наближило е Царството Божие." Или да изразя на съвременен език, всички хора търсят свобода, всеки човек иска да бъде свободен и това е едно право. Но в свободата да бъдем разумни. Защото Свободата само чрез разумността може да се крепи, а самата разумност може да се крепи само чрез Любовта. Разумни трябва да бъдем, но трябва да обичаме. Следователно, Любовта, Обичта е основа на Разумността, а Разумността е основа на Свободата, а Свободата е основа на Живота, който трябва да се даде на Земята. Следователно тия неща ги преплитайте, както искате, и всеки ден отваряйте сърцата си, както цвета отваря своята чашка на Слънцето и възприемайте новото, което Бог внася във вашия ум, за да може да израсте, защото в растенето е Животът.

Та рекох, във вашите бъчви да имате по-малко оцет. Колкото оцет имате, изхарчете го и да напълните бъчвите си с прясно вино. Колкото ракия имате, раздайте я и турете прясна вода. Колкото стари дрехи имате, раздайте ги, колкото консерви имате, раздайте ги, и насадете пресни плодове, насадете нивите си и градините си навсякъде, това е новата култура и тогава вие ще бъдете свободни по цялата земя. Така ще се въдвори Царството Божие. Тогава всички хора ще могат да се сближават и това ще бъде един велик ден. И скоро ще бъде, няма да се минат повече от два Божествени дни, тогава два пъти Слънцето ще изгрее и ще залезе.

Тогава, наближило е Царството Божие!

''„Бог е Любов" ''

''Добрата молитва''

Беседа, държана на 10.8.1930 г.,

в салона на бивака при Второ езеро, Рила