Вътрешна свобода

утринно слово

Изд. София-Изгрев, 1949г.
КНИГА: Абсолютна истина, УС Год.I

ВЪТРЕШНА СВОБОДА

Размишление

Днес всеки сам ще си направи наряда, тайно, в мълчание. Физически ще седите, а духовно ще бъдете изправени. Следващата неделя всеки ще си направи наряда у дома си, самостоятелно. В класа ще дохождате един път на месеца. Тогава всички заедно ще правим наряда. Изпълнението на наряда изисква вътрешна свобода, която трябва да се спазва. Който не върши волята Божия, както трябва, той ограничава Бога. Щом върши волята Божия, той дава свобода на Бога. Следователно не можеш да вършиш волята на Бога, ако не Му дадеш свобода. Ако Му дадеш свобода, и Той ще ти даде свобода. Ако Го ограничиш, и Той ще те ограничи. Ако Го слушаш, и Той ще те слуша. Ако не Го слушаш, и Той няма да те слуша. Вие искате Бог да ви слуша, без вие да Го слушате. Вие да Го ограничавате, а Той да ви дава свобода. Това е невъзможно. Такъв закон не съществува. Това е все едно, лудият да бяга, да маха с ръцете си, да бие, когото срещне на пътя си, а него да не бият. Щом бие, и него ще бият, няма да го оставят свободен. Кой луд е останал досега свободен? Щом върши лудории, слагат го в лудницата.

Сега от всички се иска ново разбиране за свободата. Питате: „Не може ли без изпълнение на наряда? “ – Може и без наряд. Може и да не четете Библията. Може и да не ставате рано сутрин. Както искате, така може. Знаете ли на какво прилича това? Настрадин Ходжа имал едно хубаво магаре, с което ходел всеки ден в гората за дърва. Дотегнало му постоянно да отива в гората и да се връща в селото, та си рекъл: „Не може ли през два–три дни да слизам в селото? Ще храня магарето си на два–три дни един път. През това време няма да слизам в селото“. Както казал, така направил. Като видял, че магарето издържало на по-малко храна, Настрадин Ходжа започнал да го храни още по-рядко. Обаче магарето му се изтощило толкова много, че престанало да яде и умряло. Като останал без магаре, той се принудил да носи дървата на гърба си.

И на вас казвам: Щом престане магарето ви да се храни, вие сами ще носите дърва на гърба си. – „Не искам да слугувам на магарето си.“ – Ако магарето не ти слугува, свободен си, можеш да не му служиш, да не му доставяш сено. Обаче, щом магарето ти слугува, носи дърва на гърба си, ти си длъжен да го храниш. Магарето се ограничава, носи ви дърва, а вие не искате да се ограничавате, да го храните. Магарето и Настрадин Ходжа са символи, които трябва да се преведат. Без тези преводи човек не може да придобие ново разбиране за живота. – „Как да се подмладя? Как да придобия новото разбиране? “ – Като вършиш волята Божия. Който върши волята на Бога, той се подмладява, става радостен и весел и животът му се осмисля. Който не върши волята Божия, той преждевременно остарява. Каквото му се даде, все е недоволен. Следователно разрешението на въпроса се заключава в изпълнение на волята Божия. Колкото и да търсите разрешение по друг начин, не може да намерите. Ти си недоволен, мрачен. – Защо? – Защото не вършиш волята Божия. – „Работите ми не се нареждат.“ Защо не се нареждат? – Защото не изпълняваш волята на Бога. – „Аз се трудя.“ – За кого се трудиш? За кого се труди къртът, за кого рови в земята?

Ще кажеш, че и ученикът се рови в книгите. Да, обаче къртът е още дълбоко заровен в материята. Той трябва да излезе от гъстата материя, за да намери смисъла на живота. Ученикът е намерил смисъла на живота в четенето. Всеки върши волята на Бога по своему. Аз признавам усилията ви, разбирам мъчнотиите ви. Аз съм минал през вашия път. Аз съм бил там, където вие не подозирате. В бъдеще и вие ще отидете там. Някога и вие ще дойдете до онези места, които аз съм посещавал. Дали вярвате в това, или не, това е ваша работа. Но има разлика между вас и мене в разбиране на волята Божия. Човек може да е посетил много места; това още нищо не показва. Може да си посетил всички европейски библиотеки, и това още нищо не показва. Много книги си видял, но не си ги прочел. Грамадна е разликата между книгите, които си видял, и тези, които си прочел. Важно е да изпълняваш, а не само да разбираш нещата. Вие се мислите за големи хора. Имате право, големи хора сте. Минавате някъде, виждате нещо паднало и не се навеждате да го вдигнете и изправите. Аз, като видя нещо паднало на земята, наведа се и го слагам настрана. Аз зная защо се навеждам, а вие не знаете защо не се навеждате. Аз съм клон на дървото, и като дойде вятърът, навеждам се, да не ме пречупи. Щом мине вятърът, пак се изправям. Вие стоите изправени, като големи сухи клони. Обаче като не се навеждате, вятърът ще мине и ще ви пречупи. Разликата между мене и вас е следната: „Аз съм жив клон, а вие – сухи, мъртви клони“. Ако ме разберете буквално, ще се обидите, че ви наричам сухи клони. Това е за обяснение. Под „вие“ разбирам всички хора на земята. Под „аз“ разбирам всички разумни хора, а не аз, който седя пред вас на стола. Аз се различавам от вас по своето разбиране за Бога. Като кажа „Бог“, аз разбирам онова Вечно Начало, онази Бездна, онази Велика Основа на живота. Като кажа „Духът Божий“, разбирам онова начало в човека, което се пробужда и носи всички блага на живота. Без тези блага нищо не може да се постигне. Под „Господ“ разбирам онази жива връзка с всички разумни същества. Той живее в нас, повдига ни, утешава ни в скърбите и неволите. Бог, Неговият Дух и Господ са трите Начала, които се изявяват чрез Азът в човека. В него се крие идейният живот. Кажеш ли Аз за Господа, ще знаеш, че няма нищо невъзможно за тебе. Споменеш ли това име, всяка болка трябва да те напусне. Ако си сакат, ще проходиш; ако си мъртъв, ще оживееш; ако си цар и чуеш името Божие, ще хвърлиш царската мантия и ще започнеш да работиш. Ако останеш с мантията и с царския жезъл, ти не си разбрал Господа – ти си говедар.

Казвате: „Синове Божии сме“. – Син Божи си, който получава тоягата по гърба си. Вие сте синове Божии, но всеки момент може да опитата Божията тояга на гърба си. И Учителят може да удари на ученика си една–две плесници. Това значи, че не си станал още Син Божи. Питаш: „Защо ме бият? “ – Чудна работа! Когато грънчарят удари едно гърне, какво означава това? Той го удря, искал да го счупи, защото не излязло, каквото очаквал от него. Докато гърнето е още меко, той го мачка, вае го на самото колело. Гърнето казва: „Аз съм направено от царска пръст“. – От каквато пръст да си, майсторът ще те вае, докато получиш желаната форма. Той казва: „Хубаво излезе това гърне“. И майсторът е доволен вече. Това е истинското разбиране, философията на живота.

Често съм ви казвал, че разбирам езика на растенията, на мухите, на бръмбарите, на животните и се разговарям с тях. И те имат своя философия, свое разбиране. Мина покрай някое дърво, вслушвам се в него, чувам, че ми говори нещо. И то се мъчи, страда. Не ми говори на човешки, а на свой особен език. То ми казва: „Стой, не бързай! “ – Какво искаш? – „Не виждаш ли, че вятърът ми изпочупи клоните? “ – То ми разправя своя живот. Разказва ми защо едни дървета са по-големи, други – по-малки. Сега аз не искам да вярвате в това, но казвам: Знание е това. Какво означава знанието? Каквото и да ви говоря, не искам да ви накарам да ми вярвате. Като ора нивата, това е знание. Щом посея нивата, знанието ми се свършва. – Защо? – Защото аз зная вече какво тя може да роди. Аз оставям нивата на Господа, Той да завърши работата. До посяването работата беше моя. Оттук нататък умът ми вече не стига. Работата, която не разбирам, предоставям на Господа. По-нататък аз вярвам в добрия резултат. Обръщам се към Господа с думите: „Господи, ако ти не вземеш участие в моята работа, аз ще фалирам“. Като ме види, че се моля, Господ казва: „Аз ще свърша тази работа“. След известно време житото започва да расте, цъфти и връзва. Бог изпраща един посланик, чрез когото ми казва: „Житото е узряло, аз свърших своята работа“. Аз отивам на нивата, взимам сърпа и паламарката, ожънвам житото, връзвам го на снопи, събирам снопите на кръстци и ги занасям на хармана да се овършее и го прибирам в хамбара. След време занасям житото на воденицата, да се смели, и като брашно го използвам. Пак се обръщам към Господа с думите: „Всичко дотук знаех, но какво става с хляба, вътре в мене, не разбирам. Ако Ти не вземеш участие в тази работа, ще фалирам“. Господ пак дохожда, слага нещата на мястото им и казва: „И тази работа свърших“. И най-после, като придобия сила, казвам: „На работа вече! “ Ще си взема торбичката и ще отида на училище. Аз зная вече да чета.

Сега, аз ви говоря за конкретни неща. Изнасям истината в конкретна форма. Това са формули, закони. Ако работите по тях, ще проверите истината. Аз искам да вярвате, да проверявате нещата и да кажете: „Това, което Учителят казва, е вярно“. Казвам: Изорете нивата, следващата година тя ще донесе сто на сто плод. – „Да вярвам ли това? “ – Като я посееш, ще повярваш. Значи ти ще провериш тази истина чрез знанието и вярата. Ще изореш нивата дълбоко, до 30 сантиметра, ще избереш хубаво семе и тогава ще посееш. Ако постъпиш така, следващата година ще имаш добър резултат, без никакво изключение. Сам ще се убедиш, че както казах, така излезе. Каквото ти направи, и каквото Бог направи, всичко е добро. На първо място аз поставям Господа. Бог казва: „Аз съм началото и краят“, т.е. алфа и омега. Когато е накрая, Бог проверява работите. Той е най-мъдрият. Ако имате някаква погрешка, някакъв недъг, Бог ще ви върне назад и ще каже: „Аз ще изправя тази работа“.

Следователно, когато Бог е в началото на една работа, Той гледа на тебе като на мъдър човек. Когато е в края на работата, Той те счита невежа. Когато детето е малко, майката е в началото, пази го, бащата е накрая, на опашката, а детето е в средата. Под „опашка“ не разбирам последното място, но онова начало, което мисли и от което зависи съществуването на детето. Бащата мисли и работи. Когато животното маха опашката си, то иска да ти каже: „Трябва да работиш! “ Когато някое животно спре пред тебе и започне да маха опашката си, то пита: „Ти работиш ли, мислиш ли? Какво си разбрал досега от живота? “ Ако му кажеш, че мислиш и работиш, то престава да маха с опашката си. Когато страданията идат върху тебе, това показва, че ти не махаш опашката си, т.е. мислиш. Щом започнеш да мислиш и махаш опашката си, страданията те напущат. Ти казваш: „Човек трябва да стана! “ След това иде радостта, и ти си вече близо при Господа. Следователно ще мислите. Мисълта е най-същественото нещо в живота. – „Ами яденето? “ – И яденето е важно, и дишането е важно, обаче мисълта отличава човека от животното.

Ще се върна пак към въпроса за наряда. Разбрахте, че три седмици ще го изпълнявате сами, а четвъртата ще бъдем всички заедно. Значи три седмици ще работите за себе си, а четвъртата за Господа. Ако дохождате тук 52 неделни дни, това ще бъде много за вас. И за да няма никакви извинения, че ви боли крак, ръка, глава, зъб, та не можете да дохождате, ще се събираме един път през четирите седмици. Ако е въпрос по човешки, всякога ще се намери някаква спънка. Ще кажете, че жена ви не позволява да излизате толкова рано сутрин. Жената няма право да се меси в работите на Господа. Дойдете ли до Бога, там нищо не може да ви спъва. Аз не искам да ви слагам ярем, да ви заставям насила да работите. Аз съм човек на свободата. Обичам свободата, а не обичам ограниченията. Аз не искам и вие да ми слагате ярем. Някога се опитвате да ме критикувате, защо говоря така или иначе, и с това искате да ме ограничите. Който се опитал да ме критикува, нищо не е постигнал. То е все едно да критикува Господа. Да критикуваш Господа, това значи от тебе нищо да не стане и нищо да не остане. Като човек може да да ме критикувате, но когато върша волята Божия, нямате право да ме критикувате. И аз нямам право да ви критикувам, когато вършите волята на Бога. Като видя, че биеш някого, ще те питам: „По човешки ли го биеш, т.е. от твое име, или от името на Бога? “ Ако го биеш от твое име, престани да биеш. Ако Бог ти е казал да го биеш, бий го, но по правилата на Божественото. Пази се да не биеш от твое име, защото ще дойде някой по-силен от тебе, и той ще те набие. Значи има бой и в името на Бога. Когато Христос взе камшика си и изгони всички търговци от храма, от свое име ли направи това, или изпълни волята на Бога? Той направи това от името на Бога, след което каза: „Ревността за Твоя дом ме предаде“. Този камшик и до днес се слага по гърбовете на хората. Христос им казва: „Ако не излезете вън от храма със своята търговия и не изпълните Божията воля, камшикът ще играе по гърбовете ви“. Помнете: Никой няма право да коригира Божественото. Има човешки неща, има и Божествени неща. Човешките неща може да коригирате, но не и Божествените. Като дойдете до човешките работи, там всеки може да постъпва, както намира за добре. Щом дойдете до Божествените работи, там има определени правила, които не са наложени. Има въпроси за разрешаването, за които е нужна голяма светлина. Това се отнася до онези, на които очите са отворени. За онези, на които очите са затворени, светлината е безполезна. Светлината ще дойде, когато се отворят очите ви.

Сега да излезем на полянката, да си направим упражненията. Ще питате: „Не може ли без тях? “ – Умрелите могат и без упражнения, но живите – никога. То е все едно да питате, не може ли без хляб. – Умрелите могат без хляб, но живите – никога. Щом сте живи, ще ядете, ще дишате. – „Без дишане не може ли? “ – Без Божественото не може. Ще ядеш за Бога, ще дишаш за Бога, ще правиш упражнения пак за Бога. И като изпълниш всичко това, душата ти ще се зарадва и развесели. Като живееш на земята, ще се радваш на всичко: на мухата, която каца върху тебе, на бръмбарчето, на хората, на небето, на земята, на ангела, който те посетил. Ако разбираш всичко това, ще се изпълниш с радост и веселие, ако не го разбираш, ще пъдиш мухата, която те поздравлява, ще се отегчаваш от хората и т.н. Като не разбираш предназначението на мухата, ще се дразниш и ще питаш: „Защо ме безпокои тази муха? “ Тя казва: „Един ден и аз ще стана като тебе“. – „Не е дошло още твоето време. Сега ти си муха, а аз – човек. Когато ти спеше и почиваше, аз работех. Понеже всякога съм работил, аз станах човек.“ Другояче казано: Който изпълнява волята Божия, човек става. Който не изпълнява тази Велика воля, завинаги ще си остане муха.

Утринно Слово от Учителя, държано

на 28 септември 1930 г., София, Изгрев.