Отец люби Сина

неделна беседа

ОТЕЦ ЛЮБИ СИНА

„Отец люби Сина, и всичко е дал в Неговите ръце."

Йоана 3: 35

Казва му Никодим: „Как може стар человек да се роди? Може ли втори път да влезе в утробата на майка си и да се роди? " (4 ст.) – Никодим можеше сам да си отговори, но той искаше да знае, какво ще му каже по този въпрос новият Учител.

Отговори Исус: „Истина, истина ти казвам, ако се не роди някой от вода и Дух, не може да влезе в Царството Божие." (5 ст.) Тогавашните евреи знаеха, че човек може да се роди отново, но как, не разбираха.

„Роденото от плътта, плът е, а роденото от Духа, дух е." (6 ст.) – Като говореше на Никодима, Христос забеляза, че той се учудваше. – Защо? – Защото неговите възгледи не се съвпадаха с тези на Христа.

Недей се чуди, че ти рекох: „Трябва да се родиш изново." (7 ст.). За обяснение на този стих, Христос казва: „Вятърът вее, дето ще; и гласът му чуваш, но не знаеш, отде иде и де отива." (8 ст.) Под „вятър", Христос разбира нещо разумно, а не обикновения вятър, който вее, дето си ще, отвява хората и вдига прах навсякъде. И разумното иде отнякъде, но не знаеш, отде иде. Разумната мисъл, разумната дума все ще спре някъде, но де ще спре, не знаеш.

Отговори Никодим и рече Му: „Как може да бъде това? " (9 ст.)

Отговори Исус и рече му: „Ти си учител израилев и не знаеш ли това? (10 ст.) – Тези стихове изискват дълбоко разбиране. Христос казва на Никодима: Ти си останал назад; отдавна трябваше да знаеш тия неща. Значи, Никодим останал назад в културата. Христос не е отговорил точно така на Никодима, но аз превеждам думите Му.

„Истина, истина ви казвам, че това, което знаем, казваме; и това, което сме видели, свидетелствуваме, и свидетелството ни не приемате." (11 ст.) – Значи, Христос изнася едно обективно знание. Той поверил на учениците си това, което виждал и съзнавал.

„Ако земните работи ви рекох и не вярвате, как щете повярва, ако река небесните? " (12 ст.) – Наистина, което учите на земята, е земно. Ангелите, които са дошли на земята, няма защо да се раждат и прераждат. Само хората се прераждат, защото имат нужда от това. Хората имат нужда от къщи, а не ангелите. Хората създават градове, села, прекарват улици, които поливат с вода да не се събира много прах. Ангелите нямат нужда от тези неща. Хората се нуждаят от стражари, да ги пазят. В ангелския свят няма нито един стражар. Хората турят юзди на конете, което показва, каква култура имат.

„Който вярва в Него, не ще бъде осъден, а който не вярва, той е вече осъден, защото не е повярвал в името на Единороднаго Сина Божия." (18 ст.) – Който не разбира езика на Писанието, вади много странни заключения. Той се пита, как може човек да бъде осъден. Колко лесно човек може да бъде осъден! Например, ако не ядеш хляб, ти си вече осъден на смърт. Христос казва: „Аз съм живият хляб. Който не ме яде, няма живот в себе си." Значи, ако не вярваш в живия хляб, т. е. ако не ядеш от него, ти нямаш живот в себе си. – Що е хлябът? – Истинското знание. Ако го носиш в себе си, ще живееш; ако не го носиш, ще умреш и ще ти направят паметник със следния надпис: Тук почива един голям философ. Така мислел и той за себе си.

И дойдоха при Йоана и рекоха му: „Равви, Онзи, Който беше с тебе отвъд Йордан, за Когото ти свидетелствуваше, ето, Той кръщава и всички отиват при Него." (26 ст.) – Има два вида кръщение: Иоановото кръщение, което се отнася към роденото по плът, и Христовото кръщение – към роденото по Дух. Щом те потопят във вода, ти си роден по плът. Мислиш ли, че с такова кръщение можеш да влезеш в Царството Божие?

„Той трябва да расте, а аз да се смалявам." (30 ст.) – Много естествено. Духът трябва да расте, а плътта – да се смалява. Чудни са хората, когато искат да растат по плът. Плодът никога не може да бъде по голям от дървото. Плътта е малък плод от дървото на Духа и трябва да се смалява. Даже най-големият плод не може да стане по-голям от динята. Тя е смела и може да на прави плода си голям, но затова лежи на земята. Не е като другите плодове, да виси на клонете.

„Който иде отгоре, над всички е отгоре; който е от земята, от земята е и от земята говори. Който иде от небето, над всичко е отгоре." (З ст.) – Думата „отгоре" означава от Духа, а „отдолу" – от плътта." Който иска да бъде богат, да живее в охолство, той е роден по плът, кръстен по плът, живял по плът и умира по плът.

„Бог люби Сина, и всичко е дал в „Неговите ръце." „Отец люби Сина." – Това е твърдение, а всяко твърдение, трябва да се докаже. И в математиката се изнасят много закони, отношения, но те трябва да се докажат. Това значи разрешение на неизвестните. За да се намери неизвестното, нужно е да има нещо дадено. „Отец люби". – Защо, на какво основание люби? Ще кажете, че Отец люби, защото Христос е Негов Син. – Какво означава думата син? – Тя. трябва да се преведе. Ако човекът е син, и малкото пиле може да бъде син на голямата птица. В такъв случай, какво наследство получава пилето от баща си? И малкото дръвче, издънката може да бъде син на голямото дърво. Какво може да й даде бащата? Ето защо, като се правят сравнения, трябва да се знае, в каква категория, в какво отношение се намират величините, които се сравняват. Кое е това, за което Отец люби Сина? Ако ти обичаш приятеля си, трябва да има подбудителна причина за това. То не е само някакво чувство. Чувството е изразител, проводник на разумна сила, която се проектира в природата. Обаче, приятелството, само по себе си, е разумна връзка. Докато съществуват разумни отношения, има приятелство. Щом се прекратят разумните отношения, приятелството изчезва. Значи, синът е син дотогава, докато има разумно отношение към баща си. Щом разумното отношение изчезне, и синовността изчезва. Това е закон. И тогава, според думите „Отец люби Сина", разбираме разумен син, който върши волята на баща си във всяко отношение. Всеки човек, който върши волята Божия, той може да бъде Негов Син. – Тогава да бъдем Синове на Бога. – Да, можете да бъдете. – Кога? – В бъдеще. Сега още не сте Синове Божии. Когато твърдите, че сте Синове Божии, това е идея на миналото, която сега се реализира. Ако някой твърди, че е Син Божи, той трябва да притежава качествата на своя Баща. Не е достатъчно само да кажеш, че еди-кой си ти е баща. Това е само външната страна.

Три качества се изискват от сина: той трябва да прилича по тяло, по ум и по сърце на своя баща; той трябва да прилича по ум, по душа и по дух на своя баща. Приликата по душа и дух оставям настрана, защото те са спорни въпроси. Те ще останат за разглеждане в бъдещата култура, когато дойдат на земята гениите и светиите. Тогава за учители на земята ще бъдат само гении и светии. Засега даже в университетите преподават обикновени хора, най-много талантливи. Почти в никой европейски университет няма нито един гений или светия за професор. Това твърдение е само за мене, за вас може да не е валидно. Вие може да твърдите, че в университетите има гении и светии. Това твърдение е само за вас, а не и за мене. Според моите изследвания, в университетите още няма нито гении, нито светии. Под „гений и светия" ние разбираме друго нещо, а не както вие разбирате. От физиологическо гледище, думите „гений и светия" не са строго определени, според тяхната същност.

Съвременната физиология под „гений" разбира човек, който е до границата на лудия. Някои учени твърдят, че лудостта се дължи на гениалността. Според тях, гениалността граничи с лудостта, а обикновеният, талантливият са далеч от лудостта. И за Христа казваха: „Луд е Той, защо Го слушате? " И за апостол Павел казваха, че е полудял от много учене. Като говоря за гениите и светиите, аз искам да кажа, че те разбират законите, методите и силите, с които разумната природа оперира. Геният прилага законите и методите на природата, както за себе си, така и за своите ближни. Същото се отнася и за светиите. Те са над гениите и пазят равновесие между живота и законите. Те са равнодействуващата сила в света. Те са хора на мъдростта. Аз не говоря за обикновените светии в църквите. Те са църковни светии. Тези светии, за които говоря аз, не са в църквите, но са между хората. Някога светията е облечен добре, а някога е бос и гологлав, и с рало в ръка оре на нивата. Някога ще го видите с чук в ръка; с четка, като виден художник, или с цигулка, като виден музикант. Ще кажете, че е невъзможно светията да бъде и прост работник, и учен човек, и художник. – Светията заема всякакво положение. Ако Христос, Син Божи, можа да работи с часове с ренде в ръка в работилницата на баща си, или да носи вода на майка си, нима светията стои по-високо от Христа? При това, Христос беше и Учител. Тогава да не ви е чудно, че ще срещнете светията на работа във всички области на живота. Христос носеше сандали на краката си, а не модерни обувки, каквито съвременните хора носят. Обаче, това е външната страна на живота. Днес познават светията само по външната страна.

Светията трябва да има следните три неща: тяло, което да не се разрушава при никакви условия; сърце, което да не се подава на никакви изкушения; ум, който да не се подава на никакви заблуждения. Светията е изразител на великата истина. Значи, тялото на светията не трябва да умира, от нищо да не се разрушава; сърцето му да устоява на всички съблазни, и умът му да се справя с всички противоречия. Който може да даде друго определение за светията, аз съм готов да го приема. Който не вярва на думите ми, нека даде свое определение за светията. Моето определение е за мене, на никого не го налагам. Аз съм готов да заема мястото на светията, за когото давам определение; в никой случай не желая да бъда на мястото на някой светия от църквата. Също така съм готов да заема мястото на гений, който разбира и прилага правилно законите на природата. Обаче, не желая да заема мястото на гений, какъвто описват физиолозите. За такива гении и досега спорят, дали са истински, или не. И самите физиолози, като определят понятието „гений" има още много да учат. Те са далеч от истината за органическия свят.

Сега, да дойдем до въпроса за храненето. С каквото се храни човек, такъв става. – С какво трябва да се храни човек? Според физиолозите, определено е, каква храна да употребява човек. Например, бременната жена трябва да се храни със специфична храна. И мъжът, преди да е станал баща, също трябва да употребява специфична храна. Геният трябва да употребява храна за гении, светията – съответна храна. И царят трябва да приема специфична храна. Това е наука. Какво знаят по това съвременните физиолози? Пчелите, които преди хиляди години са изучавали храненето като наука, и досега прилагат наученото по отношение на своята царица, работници и търтеи. И досега прилагат те своята теория за храненето в живота си, а хората още не знаят, как трябва да се хранят и каква храна да употребяват. Който не разбира законите за храненето, казва: Бог е наредил човек да се храни с една или друга храна, по един или друг начин. Вярно е, че Бог създаде света и определи на всяко същество съответна храна, но хората изгубиха правилните методи и правила за хранене, както и първичната храна, определена за тях. Затова днес болестите се ширят от единия до другия край на света. Не е лошо, че има болести, страдания и сиромашия. Аз не съм против тях. Не е лошо да има богатство, знание, аз не съм и против тях. Че съществува смърт, и това не е лошо. Че има грехове в света, и това не е лошо. Аз не съм против това, което съществува в света, но всяко нещо трябва да бъде на своето място. Грехът е отрова, която трябва да бъде затворена в шишета и, когато е нужно, тогава да се употреби. – За какво е нужна отровата? – За лекарство. Грехът, сиромашията, болестта също трябва да са затворени в шишета и в специфични случаи да се използуват за инжекция. Всички отрицателни неща се държат затворени в шишета и при специфични случаи само се използуват.

Едно нещо ще знаете: любовните работи, т.е. всичко, което има отношение към любовта, трябва да бъдат свободни. Аз мога да бъда краен филантроп или човеколюбец и да правя всичко съвършено безкористно. Това изисква от нас целокупният живот. Вън от този живот не мога да проявя доброто. При това, което е добро за мене, то е добро за всички. Дето е доброто, там няма користолюбие. Във външното добро, обаче, има користолюбие. Например, плащаш на някого десет хиляди лева, но искаш да го използваш, да стане твой слуга. Ти величаеш някого, но с известна цел. Ти нямаш любов към него, но искаш да го използуваш. Питам: Може ли този слуга да те обича? Може ли човекът, когото величаеш, да те обича? Дето няма любов, там користолюбието се шири; там отношенията между хората се развалят. Това са временни отношения между хората. И те са добри, но безкористните са по-добри. Когато се казва, че е добре да бъде човек богат, разбираме земята, която дава изобилно. Добре е човек да бъде светия. Тук под „светия" разбираме небето. На земята светията е беден човек. Той може да съжителствува с хората дотолкова, доколкото светлината съжителствува с тях. Светлината, която излиза от разумния център – Слънцето, се движи с бързина 300, 000 км. в секунда. Като минават през земята, слънчевите лъчи се движат с голяма бързина, за да не се опетнят. Ето защо, всеки светлинен лъч остава на земята само една триста-хилядна част от секундата, след което отива в пространството. Понеже всеки лъч носи благословение, щом го остави на земята, той веднага си заминава. В това отношение, хората са затворници, които очакват нещо от слънчевите лъчи. Те слизат за момент на земята, оставят благото, което носят, като храна за човеците, и се връщат назад. Някой казва: Аз се разговарям със светлината. – Да мислиш, че се разговаряш със светлината, това е едно; всъщност, да се разговаряш, това е друго. Казваш, че се разговаряш с Господа. – Като казваш така, ти трябва да имаш ясна представа, какво значи, да говориш с Господа. Ако сам нямаш представа, първо ти ще изпаднеш в лъжливо положение, а после и твоите близки. Като слушаш някой да говори по радио, това подразбира ли, че се разговаряш с него, когато той е на 8, 000 км. разстояние от тебе? Да се разговаряш с човека, това значи да си близо до него, да го виждаш, и той да те вижда. Като казваш, че се разговаряш с Бога, трябва да обясниш как става това, да не мислят, че по форма си се разговарял. Съвременните хора си представят човека по форма, но това не е истинският човек. Тялото е жилище, в което душата временно пребивава.

„Отец люби Сина." За да има правилни отношения между бащата и сина, нужно е знание. Бащата всякога обича своя разумен син. Той най-много обича своя добър, умен и любещ син, затова всичко оставя в негови ръце. Бащата знае, че разумният син никога няма да онеправдае другите. Закон е: Всяко същество, което се опитва да онеправдае другите, изгубва своята интелигентност. Като направи най-малкия грях, той постепенно губи своите дарби и способности. Добрият, разумният човек представя единица с 14 нули. Ако направи най-малкия грях, единицата изчезва и остават 14 нули. Какво представят нулите без единицата? – Нищо не струват. Обаче, като направи добро, единицата дохожда на мястото си, взима мястото пред нулите, и те се осмислят.

„Отец люби Сина." – Защо бащата люби сина си? – Защото той има правилно отношение към него. Правилните отношения са от голямо значение за онези, които разбират живота. Обаче, повечето хора не разбират живота, както трябва. Те не са достигнали до това развитие. Ето защо, най-голямо право да живее има онзи, който разбира живота. – Ама условията на живота са лоши. Вие сте създали тези условия. Стремежите и въжделенията на миналия човешки живот се реализират в сегашния, а сегашните стремежи на човека ще се реализират в бъдеще. Каквото мислите и чувствувате днес, не може да се реализира в този живот. Сегашният живот е проявление на миналия. Като изживеете миналото си, тогава ще живеете настоящето.

„Отец люби Сина." – Отец, това е Разумното Начало в човека. Велико нещо е да имаш баща. Докато ражда, бащата е богат. Щом престане да ражда, той обеднява. Щом обеднее, той не е баща. Същото се отнася и до майката. Бедната майка не ражда. Бедният не може да стане учител. Щом е беден, той е още ученик. Под „богатство" аз не разбирам само външно трупане на пари. Ако е така, какво ще кажете за светията? Той може външно да не е богат, а да е светия. Аз говоря за вътрешното богатство на човека. Това значи истински богат. Само такъв човек разбира, какво нещо са отношенията между хората. Днес, в която църква, в което общество, в която партия или държава влезете, всички искат да им се подчинявате, да се съобразявате с техните закони. Не е лошо това, но като се подчинявате, ако усетите, че ви ограничават, отнемат свободата ви, какво сте придобили? Църквата, обществото, партиите дават големи обещания. Изпълниха ли обещанията си? И човек, като слизал от небето, дал обещание, че ще се отнася с животните като със свои по-малки братя. Изпълни ли това обещание? Едва сега някои хора почват да съзнават какви отношения трябва да имат към животните, и се стараят да ги облекчават, да не ги товарят много. В бъдеще хората ще орат с трактори, а не с рала, както сега орат. Животните ще се повдигнат и ще минат в по-висока фаза на живота. Сегашните млекопитаещи са кандидати за човеци. – Може ли да стане това?

В една легенда се разказва, как един от вавилонските царе станал животно. Той направил едно голямо престъпление, за което Бог го наказал, превърнал го в животно. Много години прекарал като животно, докато най-после се разкаял и отново приел човешка форма. Това е легенда, а в индуските книги се говори като факт за преминаването на човека в животно, и на животното в човешка форма. Това се изучава даже в училищата. То не е мое вярване, но индуско. В миналото и в Египет са изучавали този въпрос. Ще кажете, че това не е вярно. – Възможно е. Съществуват няколко закони: за наследствеността, за странствуването на душата и за прераждането. Значи, една и съща реалност се изразява по три различни начина. Странствуването на душата е велика реалност, според която душата излиза от Бога, слиза в материята да се учи и отново се връща при Бога. Законът за прераждането подразбира слизане на душата в материалния свят, докато се усъвършенствува. Законът за наследствеността подразбира предаване на известни черти, стремежи и качества от бащата на сина. „Отец люби сина си." – Защо? – Защото Синът носи качествата на Отца си. Когато дойде на земята, Христос искаше да намери готови хора, да им предаде учението, което носеше от небето. Той искаше да се отвори път към небето, да отидат някои души от земята, да следвате небесния университет. Между кои вярваща можа Христос да намери такива души? Те нямаше да умрат, но щяха да отидат на небето да изучават по-висока наука от земната и като се върнат на земята, да разказват какво са видели и научили. Има ли такива хора между вас, които са следвали университета на небето, да разкажат какво има там? Всеки, който е дошъл с диплом от небето, веднага са го изпъждали от земята. Кой би повярвал на такъв човек? Колкото и да ви убеждава, че е свършил университета на небето, няма да му вярвате. По-скоро бихте повярвали в приказките „1001 нощ", отколкото в това, че някой ходил на небето да се учи и се върнал оттам на земята. Съвременните хора имат изопачете понятие за небето. Велик е животът на небето. Представете си, че в клетките на човешкия организъм живеят микроби, които се хранят и развиват самостоятелно, без да подозират, че са в човека. Ако между тези микроби се яви един учен философ, пак микроб, и започне да им разправя за човека, за неговото царство, ще повярват ли те на думите му? Ще кажат, че той е заблуден. Също така, и хората, като микроби, живеят в клетките на разумните същества, без да съзнават това. Обаче, грамадна е разликата между микробите и човека. По-скоро човекът ще проникне в небето, между разумните същества, отколкото микроба в човешкия свят. Има същества на земята, които виждат под пълен ъгъл, т. е. под ъгъл от 360°. Те виждат навсякъде. – Докажи това! – Лесно може да се докаже, но трябва да заемем положение от знанието към незнанието. Как ще докажете, че едно вещество е сладко? Като го вкусите, сами ще се убедите, че е сладко. Колкото да е изопачен вкусът ви, все ще познаете, че е сладко. Моят и вашият вкус не са еднакви, но поне приблизително ще имате впечатление, подобно на моето. Можете ли да отречете, че това вещество е сладко? Следователно, когато казваме, че даден човек говори истината, ние подразбираме, че в него са вложени качества на истината. Този човек е изключил абсолютно лъжата от себе си. Дето и да го поставите, той всякога ще заеме едно и също положение към истината. Сладчината си е всякога сладчина. Ако едно сладко вещество е примесено с горчиво, езикът ще схване това. То не значи, да отречеш сладкото за сметка на горчивото. Също така, и човешкото сърце има способността да различава доброто от злото, да различава тяхната сладчина и горчивина. Човек, на когото имаш пълно доверие, носи истината в себе си. Най-силните храни са сладките, но трябва да знаете, как да преработите тази сладчина. Ако организмът не може да я обработи, тя ще причини в него захарна болест – диабет. След сладките храни идат киселите. Те са причина за буйния, сприхав характер на човека. В каквото общество попадне такъв човек, в края на краищата, той ще избухне и ще разруши нещо. Той разяжда материята, както киселините. Който употребява водни храни, лесно затлъстява. За да дойде в нормалното си състояние, той трябва да яде повече кисели храни, после сладки и след това да употребява в малко количество вода, главно водни храни. Казано е: „Блага дума отваря железни врата". Следователно, кажи на човека една блага дума, да го повдигнеш и успокоиш. Острата, груба дума възбужда, дразни човека. Благата дума е естествена храна за човека. Дай му сладка храна, ако искаш да ти благодари.

Казано е в Писанието: „Истината ще ви направи свободни." Всеки се стреми да извоюва своята свобода. За да я извоюва, той трябва да изучава формите, законите на истината, както и отношенията между живите същества. После, той трябва да изучава съдържанието и вътрешния смисъл на тези форми. Без това знание, човек не може да познае своето собствено съдържание. Значи, той трябва да изучава законите на своето тяло, на своя ум и на своето сърце. Лесно се казва, какво трябва да се учи, но как ще се изучи? Вземете, например, възпитанието на децата. Лесно ли се постига това? Ако аз възпитавам деца, ще постъпя по съвсем друг начин от този, който сега се прилага. Посещавал съм училищата цели 11 години и видях, как постъпват съвременните учители. Аз познавам сегашните методи на възпитание не само в България, но в целия свят. Навсякъде си служат с примитивни методи. Повечето учители не знаят елементарните правила за възпитание на детето. За да въздействуваш върху някое дете, трябва да го пипнеш на специално място на брадата. Но нужно е да се знае точно мястото, и как да пипнеш. Пипнеш ли това място както трябва, ти произвеждаш магическо действие върху неговата воля. Кое е това място, не казвам, защото не сте готови и бихте злоупотребили. Ако бащата пипне детето си на това място, той може да направи от него, каквото си поиска. Това за мене е факт, опитан и проверен, а вие можете да го приемете на доверие, а можете и да го отречете. Ще кажете, че това е само теория. Аз никога не градя знанието си на теории. За да изнеса един факт, аз съм го проверил най-малко десет пъти. Следователно, за да подтикнеш волята на човека към дейност, намери специфичното място на брадата му и там го пипни. Къде трябва да пипнеш човека, ако той има мъчнотия в сърдечния свят? Ще кажете, че трябва да се засегне сърцето му. Не, не бутайте сърцето му. Има специфично място за трансформиране енергиите на сърцето. Това място е отбелязано на лицето, но няма да го кажа. Ако хората имаха правилно отношение към Бога, можех да ви посоча това място, но засега се въздържам. Ако дадат обещание пред Бога, че няма да злоупотребяват с истината, само тогава мога да им покажа тези места. В това отношение, законът е много строг. Ако не опази закона на истината, човек губи всичко, което му е дадено. Ако знаеш истината и злоупотребяваш с нея, законът веднага ще те хване. Ако пипнеш някой човек на тези места, трябва да пристъпиш с всичкото си почитание и всичката чистота и светост. Затова Бог каза на Моисея: „Изуй обувките си, защото мястото, на което стоиш, е свето." Когато човек се намира в умствено затруднение, може да му се помогне по същия начин: да се намери специфичното място, което произвежда добър резултат. Кое е това място, не мога да ви кажа.

Казвате: Трябва да вярваме в съществуването на Бога. Само така ще ви се даде това, което желаете. – Важно е как да вярваме. – Ще вярваш, че имаш един баща, който всякога се грижи за тебе. Бащата казва: Синко, вярвай, че аз съм при тебе. Обаче, вярата изисква правилни отношения между бащата и сина. Като син, когато съм при баща си и когато не съм при него, аз пазя свещено неговия образ. Аз се чувствувам свободен пред него. Аз храня синовни отношения пред баща си, а не господарски, нито робски. Някога бащата иска да застане на мястото си, като господар. Не, бащата може да се държи господарски, без да е баща; може да се държи приятелски и да е, всъщност, баща. Бащата не може да бъде едновременно и баща, и господар. И синът не може да бъде едновременно и син, и роб. Аз нямам нищо против това, че бащата е господар, а синът – роб. Казвам: В природата съществува закон, според който едновременно не можеш да вършиш две неща. Ако баща ми се отнася към мене господарски, аз ще бъда роб, слуга. Но ако постъпва към мене приятелски, като баща, тогава аз ще му бъда син. Значи, не мога да бъда в едно и също време и роб, и син.

Казвате: Ние считаме Бога за баща, а всъщност, Той е господар. – Ако мислите така, каква идея имате за Бога? Ако познавате Бога като ваш баща, това е едно нещо; ако Го познавате като господар, това е друго нещо. Ако познавате Бога като ваш Учител, това е едно; ако Го познавате като ваш спасител, това е друго нещо. Това са определени идеи. Щом смесвате тези идеи, вие създавате цяла каша. Нужно е дълбоко, вътрешно разбиране. Който не разбира законите на живота, ще се намери в голямо противоречие. Казваш: От толкова години следвам пътя към Бога, но нищо не съм направил. Ние трябва да поддържаме отношенията си към Бога и своите ближни в изправност, понеже силите, вложени в нас, трябва да се разработват. – Кога ще се постигне това? – Има време. Според индуското учение, денят на Брама е равен на число, състоящо се от единица с 14 нули след нея. Определете, на колко билиона или трилиона е равно това число. Всеки, който е излязъл от Бога, разполага с големи дарби и способности за реализиране на един Божествен ден, равен на число, образувано от единица с 14 нули. Като живо същество, ти не трябва да се задоволиш да останеш във формата на риба, птица или млекопитаещо, нито във формата на някое предпотопно животно, нито във формата на човек, но да вървиш нагоре, по възходящата стълба, докато стигнеш до първичния човек, т. е. до космическия човек, или във формата на библейския човек, създаден по образ и подобие на Бога. Затова е нужен един период от 15 цифрено число, съставено от единица с 14 нули. Толкова време е нужно, докато се качиш на високия връх, отдето ще виждаш всички разумни същества и отношенията им към тебе, както и твоите отношения към Бога. И тогава, за да се слееш с Бога, нужно е още толкова време равно на число, съставено от единица и 14 нули. След като живееш на всички слънца и планети и прекратиш този живот, ще отидеш при Бога, ще влезеш в Него – там ще опиташ дълбочината на Божественото. Тогава ще влезеш в друга епоха, дето ще живееш толкова години, колкото представя едно число от 39 цифри. Какво ще кажете на всичко това? Индусите не пишеха тези числа. Те казват, че в нощта всичко заспива. Значи, докато спи човек, времето минава лесно. – Така е, за глупавия всичко спи, а за разумния всичко живее. За онзи, който разбира тези неща, има живот.

Питате: Какъв е смисълът на сегашния живот? – Смисълът на този живот е в придобиване на знания. След като се прераждаш на земята 777 пъти, ти минаваш по пътя на слизането и възлизането – според законите на еволюцията и инволюцията. Това е египетското учение. Като излизаш от Бога, Той ще те изпрати със следните думи: Синко, знаеш ли кога ще се върнеш при Мене? Това ще бъде, след като вселената се създаде още 14 пъти и пак изчезне. Под „изчезване на вселената" ние не разбираме изчезването като процес, познат на нас, но си представяме събличане и обличане на земята 14 пъти. Когато вселената преживее такива 14 дни, Бог е преживял само половин ден. Аз привеждам тези факти само като забавление, като куриози. С това не искам да обезсмисля вашия живот. Напротив, животът има велико бъдеще. Всички страдания, които преживявате, ще се използуват. От това гледище, и смъртта е необходимост. Тя е наша сестра. Като дойде тя, ти ще се предадеш в нейните обятия и ще кажеш: Прави с мене, каквото искаш. Тя ще те обере по всички правила, след което ще дойде другата ти сестра – любовта. Тя ще те облече с най-хубави дрехи. Ако не дойде смъртта да те обере и съблече, любовта никога няма да те облече. Смъртта казва: Ще те съблека. – Какво да правя? – Ще чакаш да дойде любовта, да те облече в най-хубави дрехи, каквито никога не си виждал. Като се облечеш в хубави дрехи, ще благодариш на смъртта, че те е съблякла. Тя не обича да й благодариш, нито да плачеш пред нея. И да искаш да плачеш, не можеш, нямаш сълзи; ти нямаш и мускули, с които да й се противопоставиш. Ти само вътрешно ще почувствуваш смъртта. Тя те лишава от всички външни сетива. Като видиш страшния образ на смъртта, тя ще ти се усмихне и ще каже: Колко си глупав! Ти не разбираш онези, които те любят. Като те заровят в земята, иде любовта и започва да ги прислужва. Казвате, че любовта облича човека. – Да, смъртта го съблича, а любовта го облича. Кой досега е казал тази истина? – Нито църквата, нито богословите. Като казвам, че смъртта съблича човека, това показва, че тя е силна. Няма по-красив ангел от смъртта. Въпреки това, като я видите, космите ви настръхват. След тази опитност, ако те питат, защо се пазиш от греха, казваш: Ти виждал ли си смъртта? – Не съм я виждал. – Аз я видях само веднъж, втори път не искам да я видя.

„Отец люби Сина." Син е онзи, който възприема с открито, любещо сърце всичко, което става във вселената. Като влезе в нея, пред каквото и да се намери – богатство или беднотия, слава или безславие, грях или правда, да е готов да каже: Така е определено от Бога. Като натовариха Христа с греховете, не ги ли понесе Той? В това отношение, Той е най-големият работник в света. Христа натовариха с вековните грехове, Той да ги изплати. Никой, освен Христос, не се нае да понесе греховете на хората. Цели 33 години Той носеше греховете им, след което Го разпнаха. Има едно предание, в което се казва, че когато Христос бил на кръста, една жена се приближила до Него и Му казала: Господи, ти още не си поел моя товар, т.е. моя смет. Той помолил да отковат ръката Му, да изпълни последното си задължение. След като поел и нейния товар, Той казал: Сега можете отново да заковете ръката ми. Днес Христос не може да бъде прикован на кръста. Всеки, който веднъж е бил закован на кръста, втори път не могат да го заковат. Сега, всички вие сте заковани. Аз виждам майки и бащи, братя и сестри, деца – всички са заковани. Други носят кръста си към Голгота – мъже и жени, всички отиват там. След това казват, че имат култура. – Каква е тази култура? – Велика култура е тя. В нея е смисълът на живота. Ще кажете, че и аз плача като вас. – Аз не плача, не съм от тези, които плачат. Мина времето на моя плач. – Не тъжиш ли? – Мина времето и на тъгата. – Не мислиш ли за подобрението на човечеството? – Всички хора страдат от изобилие – резултат на което е болестта диабет.

Съвременните хора се нуждаят от сладка храна. Тя е словото на живота. Словото трябва да се дава на хората. Някои казват за мене, че искам да заповядвам. – Аз съм преживял и това време. Сега на никого не заповядвам. Казвате, че минавам за владика. – И това съм преживял. И положението на цар преживях. Аз не искам да бъда нито владика, нито цар, нито майка, нито баща. Това оставих на хората. – Какъв искаш да бъдеш сега? – Аз искам да бъда служител на Бога. Останалите хора ще бъдат и царе, и владици, и майки, и бащи. Тази е моята философия.

Казвате за мене: Този човек иска да ни устрои някаква засада, някаква примка. – Някога аз съм правил тези примки, но като видях техните резултати, отказах се от всичко. Едно време бях господар, видях резултата на господарството и се отказах от него. Едно време бях свещеник, но като го опитах, отказах се и от него. Аз говоря за себе си, нямате право да ме обвинявате, че говоря за свещениците. Ако и другите свещеници мислят като мене, и те ще се откажат от своето положение. Едно време бях майка, но като опитах нейното положение, и от това се отказах. Бях баща, и от това положение се отказах. Всичко видях и опитах, и от всичко се отказах. Като опитах всичко в живота, отказах се от него, защото разбрах, че има нещо по-хубаво от преживяното и сега остава само едно: да служа на Бога. И като се върна при Него, отново да сляза на земята. Тогава пак ще искам да стана и цар, и владика, и майка, и баща, но вече с ново разбиране и с нова светлина да изпълня задължението си както трябва. И сега, всичко, каквото имам, оставям на вас. И вие като мене, ще минете през същите положения, за да се откажете от всичко. Христос казва: „Който мине през всички изпитания и всички положения, той разбира великата истина. Всеки трябва да приеме доброволно нещата, без да убеждава другите. Аз не искам да ви убеждавам в това, което говоря. То е въпрос на времето. Казваш: Аз искам да живея за Бога. – Да искаш, и да живееш за Бога, това са две противоположни неща. – Аз искам да помогна на хората. – Да искаш, и да можеш да помагаш, това са две различни неща. Трябва да знаеш как да помагаш, без да унижаваш човека.

Дойде някой при мене, иска да му дам пари на заем. – Ако аз му дам пари, ще унижа неговото достойнство, затова трябва да избера такъв начин, та като му дам парите, да не го унижа. Аз зная само един начин за правене на добро. Например, искаш вода от мене. Казвам: Приятелю, радвам се, че си дошъл при мене. И аз съм жаден, и ти си жаден. Слушай, наблизо, няколко километра оттук, има един извор. Хайде да отидем заедно. Тръгваме и двамата. Казвам му: Тури си ръката, отдето извира водата, и пий. Според мене, това е най-голямото добро, което мога да направя. Вместо да налея една чаша вода от стомната, аз го завеждам на извора. Казва се в Писанието, че който даде на жадния една чаша вода, той е направил голямо добро. Това не се разбира буквално. Добре е да дадеш на човека чаша вода, но трябва да знаеш, как да даваш. Щом дойдем до извора, сядаме да си починем и пием от водата му. – Как ти се вижда водата? – Отлична. Този пример е за разсъждение, да се научите как да правите добро, без да накърнявате достойнството на човека.

Един ден, след беседа, излизам от салона. Иде при мене един от правоверните християни, голям критик и ми казва: Вие не проповядвате Христа. – Аз се отказах да Го проповядвам като вас. Видях резултата от вашите проповеди и се отказах от тях. – Как проповядвате днес Христа? – На първо място е парата. Ако отидете в Америка, ще видите, че най-красноречивите проповедници си имат вили, живеят като царе, с всички удобства. След всичко това ще проповядват, че Христос умрял на кръста. И това не е лошо. По-добре е да проповядват Христа по този начин, отколкото да вършат грехове и престъпления. Според мене, сегашното проповядване на Христа, в сравнение с истинското проповядване, е особен род разбойничество. И аз като проповядвам се запитвам: Как проповядвам истината – като честен човек, или като престъпник и разбойник, който лъже и обира хората? Под „разбойник" разбирам, човек, който иска да вкара хората в крив път. И съвременните вярващи трябва да се запитат, как проповядват Христа.

Много пъти аз съм се занимавал с тежката задача, как да науча хората да познаят Бога. Дошъл съм до заключението: Бог се проявява някога такъв, какъвто е, а някога, такъв, какъвто не е. Така се е проявявал Той към мене. И аз се проявявам към Него такъв, какъвто съм и такъв, какъвто не съм. Питам: Де е кривото? – Няма нищо криво в света. Закон е: Бог може да ми се изяви такъв, какъвто е; може да се прояви и такъв, какъвто не е. – Тогава, де е истината? – Аз разглеждам въпроса философски. Ако Бог се прояви към мене такъв, какъвто не е, аз трябва да се проявя към Него такъв, какъвто съм. Ако Бог се прояви към мене такъв, какъвто е, аз имам възможност да се проявя към Него такъв, какъвто не съм. Това е философска мисъл, върху която трябва да разсъждавате. Щом дойде нещастието в света, Бог се проявява такъв, какъвто не е. Вие ще се проявите към Него такива, каквито сте. Какво дават две отрицателни величини? Това е един от Христовите закони, който дава разрешение на един социален въпрос: „Не противи се на злото.“ Това значи: Не, увеличавай злото, но не увеличавай и доброто. Ако увеличиш доброто, ти ще направиш престъпление. Който се е опитал да умножи доброто, той е вече сгрешил. И всеки, който се опитал да увеличи злото, и той е сгрешил. Ще проявяваш доброто в света, като мярка, без да го увеличаваш. Щом го увеличиш, ти си вън от законите на разумната природа, извън Божиите закони. Ако увеличаваш доброто във физическия свят, ти си на крив път. Ти можеш да увеличиш доброто само в себе си, но не и вън от себе си. Доброто е същината на Бога. Той е, сам по себе си, добро. Следователно, с твоето добро ти не можеш да направиш света по-добър, отколкото е всъщност. И с твоето зло не можеш да причиниш на света по-голямо зло.

И тъй, Бог се проявява към нас такъв, какъвто е, и такъв, какъвто не е. Това не е нищо друго, освен проява на доброто и злото. Обаче, ние във всички случаи трябва да се проявяваме към Бога такива, каквито сме. Това е правилното отношение. То показва нашата готовност да служим на Бога. Ако се проявяваме към Бога такива, каквито не сме, това показва нашето греховно състояние. Ако една жена дойде при мене да я лекувам и се прояви такава, каквато не е, аз ще й препоръчам един мъж, който да се прояви към нея такъв, какъвто е. Щом се ожени за него, тя ще се излекува. Това е поляризиране. Добрите хора изправят лошите. Те ги лекуват. Ако Бог се проявява към тебе такъв, какъвто е, ти ще се радваш и веселиш и ще се проявиш към Него такъв, какъвто си. Щом Бог се прояви такъв, какъвто не е, ти пак трябва да се проявиш такъв, какъвто си, и ще се учиш. Ако не се учиш, никога няма да станеш мъдър, никога няма да придобиеш знание. Като знаете това, използувайте моментите в живота. Радвайте се, обичайте всички хора, всички живи същества, когато Бог се проявява към вас такъв, какъвто е. Щом се покаже такъв, какъвто не е, ще учите – нищо повече. Ще вземете мотиката и ще работите, докато придобиете мъдрост и знание. Това е философията на живота.

„Отец люби Сина." – Защо Христос е Син Божи? – Защото показа синовни отношения към Бога. Той понесе всички страдания, хули и подигравки с любов и се прояви към Бога такъв, какъвто е. Така Христос показа на хората, какви трябва да бъдат. Той каза: Аз минах през страданията. Ако и вие искате да бъдете Синове Божии, трябва да минете през същите страдания. Казваш: Искам да бъда Син Божи. – И това може, но ще се готвиш да минеш през големи страдания. Не мислете, че вие ще избегнете ангела на смъртта? Вие не можете да избегнете смъртта, колкото и да се криете от нея. Една 80-годишна негърка, обременена от живота, постоянно се молела на архангел Михаил да й вземе душата. Няколко студенти, нейни съседи, чули молитвата й. Един ден решили да се пошегуват с нея. За тази цел, един от тях се преоблякъл в особени дрехи, като архангел Михаил, а друг – като обикновен ангел и похлопали на вратата й. – Кой е там? – запитала негърката. – Архангел Михаил със свой другар. – Защо идете? – Идем да вземем душата ти. – Кажете им, че тя не е тук.

Помнете: Има много начини за разрешаване на задачите в живота. Обаче, истинският начин е един. – Какъв е този начин? – Да проявите синовно отношение към Бога и да Го познавате, независимо това, как се проявява Той към вас: дали ще се прояви такъв, какъвто е, или такъв, какъвто не е. И в двата случая, вие ще познаете Бога като Любов и като Мъдрост. Който се домогне до философията на живота, никога няма да изпада в противоречия. Стремете се винаги да проявявате синовни отношения към Бога. Това значи, да дадете път на Христа в себе си. Запитайте се, дал ли е Христос всичко на ваше разположение. Ако още не ви е дал, не се отказвайте, но вървете напред. Днес всички хора вървят към осиновяване. Каквото и да правят хората, не могат да избегнат това. То е един от начините за разрешаване на въпросите. И края на краищата, всеки ще стане Син Божи. Този е начинът за разрешаване на задачите.

Казвам: Каквото става в държавата, в църквата, в народа, то става за самите тях. Обаче, каквото става в твоята душа, то става за самия тебе. От това зависи твоят бъдещ живот, твоята свобода. Но ти не можеш да отречеш нито народа, нито държавата, нито църквата. Всичко, което става в света, е резултат на целокупната дейност на живота. Всички души работят за общото, за целокупната проява на живота. Развитието, до което е дошло човечеството, е резултат на целокупната дейност на всички души. Ние не можем да изменим този резултат, но можем да внесем нещо ново в нашите души. Аз не проповядвам индивидуализъм, защото той е външно учение. Мнозина мислят, че силата на човека е във външните удобства. Това е така за обикновените хора, но не за гениите. Геният носи силата в себе си. Дето отиде, дето бутне, силите на природата му се отзовават. В това отношение, аз мога да ви наведа ред доказателства, които ще ви съблазнят. Например, какво ще кажете, ако трябва да печелите със знанието си, като виден гадател, който чете по чертите на лицето и ръцете? Ето една съблазън. Изкуство е да не злоупотребяваш с това знание. Срещаш един богат човек и виждаш, че дъщеря му ще заболее от тежка болест и ще умре. Понеже владееш изкуството да лекуваш, можеш да й помогнеш, срещу което ще бъдеш добре възнаграден. Трябва ли да приложиш изкуството си за печалба? Ако бащата доброволно те възнагради, това е друг въпрос. Но ти не трябва да носиш в съзнанието си мисълта за печалба. Следователно, бъди готов да помагаш, без да очакваш възнаграждение. Ако Христос проповядвал спасение, важно е, в какво се заключавало то. Да се спасиш, това значи, да се освободиш от греховете си, както и от страданията, и от сиромашията. Ако не можеш да се спасиш в името на Христа, де е твоята вяра? Ако сам не можеш да си помогнеш, съберете се десет, сто души или цял народ, помолете се заедно, и в скоро време ще имате резултат.

Казвам: Всички имате дарби и способности, които трябва да развивате. Някои от вас имат големи дарби, но работа се иска, да ги развиете. Вие сте готови, работили сте в миналото, и сега не трябва да чакате на станцията. Влакът е готов, и вие трябва да тръгвате вече. Първият влак, експресът ви чака, гледайте да не го пропуснете. Този влак не е за онзи свят. Той ви носи сполука и щастие. Аз не говоря за сполуката на онзи търновски адвокат, който носил в джоба си два револвера и 600 лева. По пътя го нападнали разбойници, с цел да го оберат. Като претърсили джобовете му и намерили само 600 лв., те го набили добре и му казали: Като адвокат, ти трябва да носиш повече пари със себе си, а не само 600 лв. После го запитали: Защо носиш два револвера? – За зор заман. – Какъв по-голям зор от този? Ако адвокатът беше предвидлив, нямаше да мине през тази гора, дето има разбойници. Най-малко, той трябваше да знае, де има заровени пари в земята, и да каже на разбойниците. Така, той щеше да се освободи от боя. Като намерят парите, разбойниците ще го пуснат на свобода. За това е нужно знание.

Днес всички проповядват неща, които не прилагат. В това отношение, българинът е голям майстор. Като впряга воловете си, той ги милва, говори им гальовно: Хайде, чоджум, хайде на нивата, да орем. Като се върнем, ще ви нахраня добре. Щом се върнат, той им дава малко сламица, и с това свършва. Хората и досега още се хранят със слама. Дето и да се обърнат, навсякъде слама: в религията, в науката, в поезията, във философията. Това се отнася до всички хора, а не само до вас. Според мене, истинска поезия е онази, която произвежда преврат в човешката душа. Идея има в тази поезия. Колко пъти са ми казвали, че беседата ми е отлична. Щом е отлична, питам: Какво мислиш да правиш? – Нищо не съм решил. В такъв случай, беседата ми не е толкова отлична. Друг дойде при мене и ми казва: Отлично е твоето учение. Ако светът го приеме, знаеш ли каква промяна ще стане с него? После ми казва: Можеш ли да ми дадеш 200 лв. на заем? Аз го слушам и си мисля: Как ще му дам 200 лева, без да засегна достойнството му? Казвам му: Хайде да отидем на близкия извор, да пием чиста изворна вода. Като отидем на извора, там ще му дам, каквото иска.

Като ви говоря така, аз не искам нито да ви морализирам, нито да ви налагам своите убеждения, но казвам, че не е лесно да станете поети, учени и философи, каквито трябва да бъдете. За мене, всяка минута от времето е цяла епоха. Следователно, ако от сутринта до вечерта вие не ползувате времето, да станете каквито трябва, всичко е изгубено. Аз говоря за минутата, като за вечност. В една минута човек може да стане, каквото иска: и музикант, и поет, и учен, и философ. В една минута в човека може да стане вътрешен преврат, да се повдигне. Няма по-велико нещо от това, да видиш, как расте човек и се развива, как се повдига той в умствено и сърдечно отношение. Радвай се на всяка душа, която се развива. В това се крие смисълът на живота. Христос имал дълбоко разбиране за живота, затова дошъл на земята, да учи хората, как да живеят. Днес трябва да дойде един гений или светия, чрез когото Христос да каже, доволен ли е от своите последователи, от проповедниците и пастирите. В какво се заключава доволството на тази велика душа? Христос не плаче за света, но казва: „ Даде ми се всяка власт на небето и на земята. Идете и проповядвайте в мое име." Казвате: Защо Този, Който има всичката власт на земята, не дойде да оправи света? – Това е механично разбиране. Христос сега оправя света. Онези, които са минали тази опитност, знаят това.

Съвременните хора са поставени на един дармон, да се пресяват. Това става, както сортират плодовете. За тази цел си служат с дъски, поставени наклонено, с различни по големина дупки. Като падат по дъските, плодовете се сортират. През големите дупки падат големите плодове, а през малките дупки – малките плодове. Някога и вас ще прекарват през такива дупки, ще ви турят в кошове, вече сортирани. В света става голямо преобразование. Какво представя сегашното сътресение на хората? Има разтърсване на идеите, на чувствата и желанията на хората – на всичко, съществуващо досега. Това разтърсване ще стане с всички – царе, духовници, учени и прости, богати и бедни, всеки ще падне в някой кош. Кога и как ще стане това, аз не говоря за него, оставям го настрана. Аз искам да разбирате Бога такъв, какъвто е, и такъв, какъвто не е. Искам и вие да се познавате такива, каквито сте, и такива, каквито не сте. И в двата случая трябва да имате правилно разбиране за отношенията ви към Бога. Трябва да имате правилно разбиране за тази вътрешна идея – да познавате Бога такъв, какъвто е, и такъв, какъвто не е. Искате ли да ви дам един ключ за живота? Ето, този е ключът, имате го вече. Но за да го разберете и да го използувате разумно, нужно ви е толкова време, колкото е числото, съставено от единица с 14 нули.

8. Беседа от Учителя, държана на

19 октомври, 1930 г. София – Изгрев.