Божествени състояния

Изд. София-Изгрев, 1949г.
КНИГА: Абсолютна истина, УС Год.I

БОЖЕСТВЕНИ СЪСТОЯНИЯ

Размишление

Какво прави гладният, като отиде в гостилницата? – Яде. – Какво се иска от гостилничаря? – Да готви добре. Като се нахраниш, ще платиш. И в Божествената гостилница се плаща. Ще кажете, че там всичко се дава даром. – Както се дава, така ще плащаш. Значи даром се дава, даром се плаща. – „Там няма пари.“ – Щом няма пари, ще работиш. Ще останеш на работа при гостилничаря, да режеш лук, да миеш чиниите, да слагаш трапезата. Щом не можеш да плащаш с пари, ще работиш. Щом не можеш да говориш, ще размишляваш.

Какво представлява размишлението? – Връзка с Божествения свят. Като размишлява, човек преживява нещо Божествено. Той минава в по-висок свят. Обаче трябва да различавате Божествените състояния от човешките. Всяко човешко състояние има външен израз. Например, седиш на стол и се движиш, мърдаш краката си. Говориш, мърдаш ръцете си. Това са човешки състояния. Може ли жив човек да не мърда? Така е, докато живее, човек постоянно се движи. По това се отличава той от умрелия. Умрелият никак не се движи и колкото повече време минава, той започва да мирише. Това показва, че той е готов вече да го ядат червеите. При Божествените състояния, човек изпитва известно доволство, а при човешките състояния – недоволство. Следователно, ако си радостен и доволен, ти преживяваш Божествено състояние; ако не си доволен, състоянието ти е човешко.

Коя е основната мисъл в осма глава от Евангелието на Йоан? Ще кажете, че там има няколко основни мисли. Не, във всяка глава има една основна мисъл. Останалите мисли се групират към нея, като централна. Главна, основна мисъл е тази, която носи живот. Другите мисли се групират около основната и работят за нейното оплодяване. Кибритената клечка е важна дотолкова, доколкото може да се запали и да даде светлина. Казваш: „Да се обичаме! “ – За да обичаш, ти трябва да имаш Божествено състояние. Можеш ли да ядеш, ако нямаш уста? Както не можеш да ядеш без уста, така не можеш да обичаш, ако не преживееш нещо Божествено. Любовта се проявява само при Божествените състояния. Ако имаш вълча уста, ще ядеш като вълк. За да ядеш като човек, трябва да имаш човешка уста. С други думи казано: За да проявиш Любовта, трябва да имаш Божествено състояние. Не можеш да проявиш Любовта, ако разсъждаваш като овца или като вълк. Тия разсъждения са добри, но само за вълка и за овцата. Дойдем ли до човека, от него се искат човешки разсъждения и то на праведен и разумен човек. За да проявиш Божествената Любов, не е достатъчно само да бъдеш човек, но трябва да бъдеш разумен, да имаш Божествено състояние. Без това състояние ти пак ще имаш постижения, но посредствени, като тия на обикновения човек.

Как ще дефинирате с няколко думи Божественото състояние? Вие мислите, че знаете какво представлява то. Може да се лъжете. В това отношение вие приличате на човек, който е уверен, че има пари в кесията си. Пипа кесията си, усеща я тежка, мисли, че е пълна със злато. Влизате в една модерна, добре уредена гостилница, нахранвате се добре, но като извадите кесията си да плащате, виждате, че сте се излъгали – парите не били златни, но медни. Гостилничарят се усмихва и казва: „Господине, тия пари не вървят“. Какво бихте правили, ако влезете в някоя ангелска гостилница с тия пари? Може ли да се оправдаете с това, че не знаете ангелски? Гостилничарят ще ви погледне, ще се усмихне и ще каже: „Господине, тук парите говорят“. Не е важно, че не знаете ангелски. Някои мислят, че ако знаят Божествения език, работите им ще вървят добре. Може да знаят Божествения език, но ако парите им са фалшиви, нищо не се постига. Ще кажете, че вината не е във вас, не сте ги секли вие. Наистина, парите не сте секли вие, но съзнанието ви трябва да бъде будно, да знаете с какво разполагате. По какво се отличава човек, който преживява някакво Божествено състояние? – Той е концентриран, съсредоточен в себе си. Седне ли на стол, той не се движи много, ръцете и краката му са спокойни. При това състояние разумният свят се разкрива за него. Докато сте били глухи за тоя свят, сега чувате да ви се говорят прекрасни неща и започвате да разбирате целта и смисъла на живота. След време изгубвате това състояние и казвате: „Действителност ли беше това, което преживях, или сън; реалност ли беше, или илюзия? “ Докато си в Божественото състояние, ти гледаш на живота реално; щом попаднеш в човешко състояние, ти започваш да се съмняваш във всичко. Щом се натъкнеш на човешко състояние, ти ставаш скъперник; дойде ли Божественото в тебе, ти ставаш щедър. При човешкото състояние ти си мързелив, при Божественото състояние ти си работлив, буден. При Божественото състояние ти си постоянно в молитва. Колкото да се молиш, не се отегчаваш; при човешкото състояние, малко се молиш и намираш, че дълго време си се молил. При човешкото състояние ти всякога си недоволен и търсиш спасение отвън; при Божественото – ти си доволен от всичко и търсиш спасението си отвътре. Божественото състояние е подобно на извор, от който човек постоянно черпи.

„Как може да се молим добре? “ – Като престанете да мислите по човешки; като се освободите от недостатъците на своето съзнание. Не е въпрос да станеш съвършен по механичен начин. Това значи да се излъчиш и нищо да не придобиеш. Това е човешко състояние. То е все едно да влезеш в гостилницата и да нямаш пари. Щом нямаш пари, по-добре не влизай в гостилницата. Ако си влязъл вече, ще искаш някаква работа, да платиш обяда си. Влезеш ли в Божествена гостилница, трябва да работиш. Такова е правилото там. Ще работиш известно време и след това ще ти кажат: „Достатъчно толкова работа“. За яденето, което ти се дава, толкова работа се иска.

И тъй, животът има две страни: човешка и Божествена. На Божественото ще подражаваш – това е разумно. На човешкото не трябва да подражаваш. Важно е човек да различава човешкото състояние от Божественото. И като ги различава, да се стреми всеки ден да има поне едно Божествено състояние. Да имаш едно Божествено състояние, това значи да си придобил голямо богатство. Нямаш ли такова състояние, и да си работил цял ден, и да си се молил, денят е загубен. Важни са ония дни на нашия живот, през които сме преживяли нещо Божествено. През дните на Божествените състояния човек прави вътрешни връзки с Разумното Начало. Казваш: „Десет години вече вървя в правия път“. – Ако всяка година си преживял по едно Божествено състояние, в десет години ще имаш десет такива състояния. Това е грамаден капитал! Правилно е, обаче, всеки ден да имаш по едно Божествено състояние. Значи за една година ще имаш 365 Божествени състояния, а за десет години – 3, 650. Можете ли да си представите с какъв капитал ще разполагате?

Ново разбиране е нужно на хората. Говоря на един човек с часове, и след това той казва: „Всичко разбрах, но не разбирам как може да се живее без пари“. – Вярно е, че без пари не се живее, но зависи в кой свят живееш – в човешкия, или в Божествения. Ако живееш в Божествения свят, ще влезеш в една ябълкова градина и свободно ще си набереш колкото ябълки искаш, без да даваш пари. Само едно нещо ще имаш предвид: да се вслушваш в говора на ябълката. Тя ще ти каже: „Ако знаеш как да ядеш, вземи си колкото искаш ябълки“. Ще отидеш на една ливада, където кравите живеят свободно, ще хванеш една от тях, ще я издоиш и ще се нахраниш. Кравата няма да ти иска пари, но ще ти каже: „Ако знаеш как да пиеш мляко, можеш свободно да си издоиш и да благодариш“. Ще се спреш пред една река, ще хвърлиш мрежата си и ще си хванеш няколко рибки. И рибата няма да иска пари, но ще каже: „Ако знаеш как да ме опечеш и изядеш, имаш право да ме ловиш“.

Помнете: Всеки процес, който включва в себе си някакъв недостатък, е човешки. Размишляваш върху известен въпрос, но се яви в мисълта ти нещо криво – ти си в човешкия процес. Целия ден трябва да работиш с мисълта си, за да минеш в Божествения процес, да придобиеш едно Божествено състояние. То може да дойде сутринта, на обяд или вечерта. Човек не знае кога ще мине от човешкото в Божественото състояние. Който минава през Божествени състояния, веднага се освобождава от ограниченията на живота. Свободният човек е далеч от ограничителните условия. Докато мислиш, че без пари не се живее, ти си в ограничителните условия. Ти не можеш нито да работиш, нито да се молиш. Щом казваш, че без пари не се живее, ти си обикновен човек. Царският син не се нуждае от пари. Където мине, всички казват: „Царският син иде! “ Каквото пожелае, всички му дават и никой не иска пари от него. – Защо? – Издадена е прокламация към народа, че където влезе царският син, да има свободен достъп, да се ползва свободно от благата на природата. Следователно, щом кажеш, че без пари не може, ти си обикновен човек, за тебе не са издали прокламация към народа. Кажеш ли, че без пари може, ти си царски син, за тебе всички врати са отворени. Мнозина съм чувал да казват, че може да се живее без пари, но искат от мене пари. На такива казвам: Щом може без пари, аз ще тръгна с тебе. Ти си царски син. Добре е да вървиш с царския син, да те приемат навсякъде и да те гощават.

Днес ви дават задачата, до вечерта да придобиете едно Божествено състояние. Ако успеете в това, работата ви ще се нареди добре. Ако всеки ден имате по едно Божествено състояние, скоро ще свършите работата си на земята и ще заминете за другия свят. Къде ще отидете, никой няма да знае. Ще заминете за другия свят, както слънчевият лъч минава и заминава. Там ще работите тихо и безшумно, като пълната кола. Празната кола се движи с голям шум и скърцане, без да върши някаква работа.

„Как може човек да се домогне до Божествено състояние? “ – За да дойде Божественото състояние, трябва да се справиш със себе си. Ако във време на размишление ти се движиш, пипаш носа, ухото си, движиш ръцете и краката си, това показва, че не си придобил Божествено състояние. Щом пипаш носа и ухото си, Мъдрост ти трябва. Щом движиш краката си, Добродетел ти трябва. Движиш устата си, Любов ти трябва. Махаш с ръцете си, Правда ти трябва. Пипаш косата си, правила, закони ти трябват. Ще превеждаш тези неща, да придобиеш знание.

Майката приготвя всичко за детето. Закуската – хляб, мляко, всичко е готово. Тя събужда детето си, като го милва леко по главата и му казва, че закуската е готова. Ако не го погали и не го предразположи, то ще плаче. Иначе веднага става и сяда да яде. Често и вие събуждате децата си, а нищо не сте им приготвили. Същото става не само на физическия свят, но и в духовния. Не е достатъчно да кажеш на детето да стане, но трябва да му приготвиш да яде. Ако всичко е приготвено, и детето, и майката ще бъдат радостни.

Някой казва: „Десет години съм вече в този път и нищо не съм придобил“. Помнете: Ако през годината не си придобил нито едно Божествено състояние, годината е загубена. Ако и през месеца не придобиеш поне едно Божествено състояние, той е изгубен. Ако през седмицата не си придобил едно Божествено състояние, тя е изгубена. Ако през деня не придобиеш едно Божествено състояние, денят е изгубен. И най-после, ако през един век не си придобил едно Божествено състояние, векът е изгубен. Има епохи, през които Бог се отдалечава от човека. Ако през такава епоха, поне до края на живота си, не придобиеш едно Божествено състояние, животът ти е изгубен. И грешникът може да придобие през живота си едно Божествено състояние. За такъв човек казваме, че се е обърнал към Бога. Достатъчно е да придобиеш едно Божествено състояние, за да се привлекат и други такива. Мнозина отлагат тази работа и казват: „Ще видим“. – С виждане работите не стават. Като отидеш в гостилницата, какво искаш да ти кажат: „Заповядай да си хапнеш“, или: „Ще видим дали можем да ти дадем“. С виждане не можеш да се нахраниш. Нещата трябва да се реализират. Това значи да се нахраниш добре. Стомахът не се задоволява само с виждане, трябва да му се даде нещо реално. Да имаш едно Божествено състояние, това значи кесията ти да е пълна. Аз съм за пълната кесия. С пълна кесия лесно можеш да влезеш в гостилницата и да се нахраниш. Христос дойде на земята с пълна кесия. Пълната кесия подразбира хубава, течаща вода. Около нея се събират хора и се разговарят. Какво ще правят хората, когато се намерят пред една пресъхнала чешма? – Те ще говорят за нея: от кого била направена, през кое време, какви дървета имало наоколо. Обаче този разговор не им помага, те са жадни. Гледат чешмата и вярват, че ще потече. Пристига един беден, благочестив човек, също жаден. Той слага устата си на чешмата, но всички го спират: „Ти луд ли си? Не виждаш ли, че чешмата е пресъхнала? “ Но той не ги слуша, слага устата си на чешмата и тя започва да тече. Ако сложиш устата си на пресъхналата чешма и тя не протече, какъв човек си ти? Вяра е нужна на всички. И то такава вяра, от която всички да се ползват. Ако се съмняваш в думите ми, сложи устата си на чешмата и ще опиташ силата на вярата си. – „Аз имам силна вяра.“ – Ще я опиташ. Ако сухата чешма протече, вярата ти е силна. Такова нещо е Божественото състояние. При него сухата чешма протича. – За Божественото всичко е възможно. Там и невъзможните неща стават възможни. При Божественото състояние, където сухата чешма протича, всички се спасяват: и хората, и животните, и растенията. Това наричаме слизане на Христа на Земята. Когато дойде на Земята, Христос научи хората как да задоволяват жаждата си, от суха чешма да изкарват вода.

Като се говори за идването на Христа, мнозина се питат: „Достойни ли сме ние да срещнем Христа? Достойни ли сме да пием от Неговата вода и да ядем от Неговия хляб? “ – Чудни са хората! Ако си жаден, достоен си да пиеш вода; ако си гладен, достоен си да ядеш хляб. Щом водата и хлябът са дошли при тебе, това показва, че ти си проявил послушание. Иначе нито водата, нито хлябът ще дойдат при тебе. Повечето хора схващат идването на Христа механически. Всъщност това е вътрешен процес. То е все едно да кажеш, че без пари не се живее. Докато гледат само външната страна на живота, хората ще мислят само за хляб, за пари, за къщи и др. Ако тези неща са необходими и без тях не може, как ще си обясните, защо, като имат и пари, и къщи, пак им липсва нещо? Всичко имате, но едно ви не достига. Ще кажете, че трябва да продадете имането си, да раздадете всичко на бедните и да тръгнете след Христа. – На кого ще раздадете имането си? Според мене трябва да го раздадеш на праведен, свят човек. Ако го раздадеш на някой грешник, нищо няма да придобиеш. Ще раздадеш ли богатството си на вълците? Те са грешните, престъпните хора. – Нали гладният се нуждае, а не ситият? – Гладен и жаден е този, който гладува и жадува за правдата. Той е човек с будно съзнание, с отворена душа. Ако помагате, ще търсите хора със светли умове и сърца. На тях трябва да се помага.

Сега вие казвате: „Ние имаме такава опитност, познаваме Божествените състояния“. – Радвам се на вашата опитност, но тя е само за един ден. Обаче не оставайте само с един ден. Всеки ден крие специфични възможности. Като придобие човек нещо специфично, другите казват: „Стига му толкова“. Според мене нямате право да говорите така. Ако един човек е придобил само едно Божествено състояние, аз го наричам годиначе. Правилно е всеки ден да се придобива по едно Божествено състояние. – Защо? – Защото всеки ден е Божествен. Следователно естественото растене се заключава в това: всеки ден да получаваш по едно Божествено благо. Преди няколко дни слушах братя да се разговарят за Божествени работи. Както разбирам, те се заблуждават в много неща. Казвам им: Това са религиозни разбирания, не се заблуждавайте. Ако не обичаш Бога и ако не обичаш Бога в хората, какво разбиране ще имаш? Ако се намираш пред пресъхнала чешма и като сложиш устата си на нея, тя не протече, и Христос не може да ти помогне. Където Христос помага, там всички чешми текат. Ако Любовта не протече в тебе, това показва, че Христос не се е докосвал до твоята пресъхнала чешма. И ако нямаш светла мисъл, Христос не се е докосвал до твоя пресъхнал ум.

И тъй, при всяко преживяване нужно е да имаш едно Божествено състояние. Ти трябва да се освободиш от всички противоречия. Това значи да се примириш, да изтърсиш праха от дрехите си, да ги опереш, да се махне калта от тях. Този е пътят на човешкото развитие. Не казвайте, че като размишлявате много, много ще придобиете. Мъчно е да размишляваш. – Кога? – Когато нямаш Любов. Мъчно е да се работи без Любов. Ако работиш от сутрин до вечер с Любов, ти ще се върнеш у дома си радостен, че си копал на своята нива. Където няма Любов, там остенът играе по гърба, по ръцете, по краката. Ще питаш ли тогава, защо те боли главата, защо те болят ръцете и краката. Като не разбираш ролята на остена, казваш: „Труден е животът“. Ще питате какво е проповядвал Христос. И вие сега казвате: „Защо ни е дал Учителят този наряд? “ – И без него може. Като се роди детето, и без пелени може. Малките пиленца, току-що излюпени, имат ли нужда от пелени? Аз се чудя откъде дойде у хората мисълта за пелени. Детето не се нуждае нито от акушерки, нито от пелени. Как се излюпват птиците – с акушерка ли? А сега, като се ражда детето, непременно трябва да дойде някоя баба. Това е отклонение от правия път. Ако хората вървяха в правия път, те щяха да прекарат един добър живот. А сега, за да се роди една мисъл, едно чувство или една постъпка в тебе, непременно трябва да ти бабуват. После трябва да я увиеш в пелени, да я возиш в количка и др. И това е добре. То съществува и в религиозния живот. Обаче това разбиране има граница. Да го люлееш в люлка една–две години, разбирам, но след това трябва да слезе от люлката и само̀ да ходи. Ще дойде време, когато вече не ще има пелени и люлки. Това е Божествено състояние.

Като се говори за света, едни казват, че той е добре направен, а други, че не е добре направен. Това зависи от разбирането на хората. За онзи, който е придобил Божествено състояние, светът е добър. За онзи, който не е придобил такова състояние, светът не е добър. Да имаш Божествения състояния, това значи да си придобил ключа на правилното разбиране. Христос казва: „Аз съм Пътят, Истината и Животът“. Направете превод на този стих, според съвременния език. „Аз съм Пътят“, това значи: аз, който мисля. С Мъдростта се започва, Христос говори за живота, но не и за Любовта. Казва се, че Любовта ражда живота. Значи Христос говори за това, което е излязло от Любовта. – Кога Мъдростта определя пътя? – Важно е, че без Мъдрост няма път. Трябва да бъдете умни, да имате Мъдрост. – Защо ни е път? – За да намерите Истината. Аз съм Пътят, Истината и Животът. Истината е в средата, в центъра. Христос говори за истината, а не за свободата. – Защо? – Защото истината регулира живота, регулира и пътя. Трябва да имате желание, Истината да регулира живота ви всеки ден. Всяка седмица да придобивате по едно Божествено състояние, също и всеки ден.

Като правите наряда, каква е вашата придобивка? Днес е осмата седмица от наряда. Трябва да имате поне веднъж в седмицата по едно Божествено състояние. Ако имате всеки ден по едно такова състояние, то 8x7=56. Толкова Божествени състояния трябваше да имате. Аз съм уверен 100%, че нямате толкова Божествени състояния. Това зная положително. Ако имате през седмицата само по едно Божествено състояние, за осем седмици щяхте да имате осем състояния. Това е достъпно за човека. Светията може да има повече, всеки ден по едно състояние. Какво беше днешното ви състояние? По какво се отличава Божественото състояние? Ако през тази година придобивате всеки ден по едно Божествено състояние, аз обещавам да ви съградя по една хубава къща и на всекиго да дам по една рента от десет хиляди лева. Важно е всеки ден да печелите по едно Божествено състояние. Ако не можете да направите това, вие ще плащате. Тогава да направим един договор. При Божествените работи важен е опитът. Ако всеки ден придобивате по едно Божествено благо, ще имате 365 Божествени състояния. Това е грамаден капитал, с който може да постигнете всичко. Ако не се придобиват Божествени състояния, животът се развива мъчно – голяма сиромашия настава. Вие ще предизвикате сиромашията изкуствено. Адам сгреши и в един ден оголя. Сутринта сгреши и веднага оголя и се скри. Вечерта дойде Бог да го търси. Той изгуби богатството си – нещо съществено за живота. Като обедня, той стана неспособен да работи в градината. Бог го изпъди навън и постави други работници в райската градина. Така Адам и Ева обедняха.

Питате: „Къде отиват светиите? “ – Те отиват в рая, там да работят. Всички вие сте кандидати за рая – една мотика ви трябва. Казано е: „В дома на Бога моего има много жилища“. Само там е раят, там има много къщи и градини. Раят е голямо място – целият свят. Има места за всички. На всекиго е дадено едно място, сам да го обработва. От всеки се иска да предизвика в себе си едно Божествено състояние. Не да го предизвика, но да го възприеме. Духът иде всяка сутрин и човек трябва да Го приеме. Казваш: „Не знае ли Бог от какво се нуждаем? “ – Бог знае, но ти трябва да знаеш. Важно е да знаеш как да служиш на Бога. Като служиш на Бога, всичките ти нужди ще се задоволят, от какъвто характер и да са те. Гладен и бос няма да ходиш. Щом служиш на Бога, животът ти ще се подобри. Служете на Бога и за нищо не мислете. Банкерите имат пари, ще ви платят. – Защо се усмихвате? – Аз се усмихвам всякога, когато някой иска да ме убеди в това, което не е. Това не минава пред мене. Усмихна се, а той казва: „Учителят не ми обръща внимание“. Обаче, когато човек върши волята Божия, аз го поглеждам особено. Има една усмивка, с която искам да кажа, че това, което ми се говори, не минава, т.е. не се приема. Има една усмивка, която показва, че всичко е в ред. При първата усмивка, аз изваждам от касата си всичките медни пари. Другояче казано: Когато минаваш край фурна с топъл хляб, извади от торбата си мухлясалия, хвърли го, и вместо него сложи два пресни хляба. Ще кажеш, че е срамота това. – Срамно било да искаш от фурнаджията пресен хляб, а не било срамно да носиш в торбата си мухлясал хляб. Минаваш край чешмата. Изсипи водата от стомната и я напълни с прясна. Който изпразва стомната си, има право да я напълни. Който може да изпразва торбата си от мухлясалия хляб, има право да я напълни с пресен хляб.

Помнете: Най-важното състояние в човека е Божественото. Няма по-важно състояние от това, да дойдеш в хармония с Бога. Ние, съвременните хора, приличаме на плачливи деца. Майка му го събуди, то отваря очите си и започва да плаче. Майка му и баща му започват да го утешават, но то не престава да плаче. Бащата взима пръчицата и става капелмайстор. Та и вие, като плачете много, дохождат големият брат, майката, бащата, но плачът не престава. Като дойде пръчката, всичките работи се уреждат. Казваш си: „Много глупав човек съм бил“. – Не чакай баща ти да дойде с пръчката. Като дойде големият брат, иди с него. Ако дойде малкият брат, и с него иди. Вземи си книжката и започни да четеш. – „Не искам да чета.“ – Тогава иди на лозето да копаеш. Но стани! Имаш една приятелка, посети я. И това не искаш. Кой ще дойде най-после? – Божествената тояга. Тя е много красива, от рая е излязла. – „По-добре да не идва.“ – За праведния тя никога не иде, но за грешника. Заплашването е закон за всеки, който се отклонява от правия път и не иска да служи. Заплашването, страданието е път към Божествената Любов. Ако не дойде Божественото състояние, никаква мисъл, никакъв прогрес не може да се очаква. Ако работите на религиозните не вървят, това е, защото те не работят за идване на Божествените състояния в тях. Те очакват всичко да се постигне по механичен път.

Много работа се изисква от всички. Колко Божествения състояния стоят натрупани по пощите, и до днес още не са получени.

Т. м.

Утринно Слово от Учителя, държано

на 9 ноември 1930 г., София, Изгрев.